Достигане на 2150 лв. минимална работна заплата за академичната длъжност асистент настояват от Националния браншови синдикат „Висше образование и наука – КНСБ“ /ВОН-КНСБ/. Това съобщи във Великотърновския университет председателят на организацията проф. Лиляна Вълчева.
„Доходите на ректорите са гарантирано високи, а чистият доход на младите асистенти към момента е под 1438 лв. Това може да отблъсне младите хора от академичната кариера, тъй като израстването в нея не е лесен и бърз процес. Да не забравяме, че позицията асистент се заема след придобита магистърска степен, а в някои държавни висши училища и след придобиване на образователно-научна степен доктор. Част от младите надежди могат да предпочетат кариера на учители и педагози в системата на училищното образование – достоен избор, но това ще лиши страната от научен академичен потенциал“, смята проф. Вълчева.
От осигурените 375 млн. лв. за политика по доходите синдикатът очаква 38 млн. лв. да бъдат заделени за увеличение на заплатите на служителите в държавните висши училища. ВОН-КНСБ предлага заплатите на служителите, назначени на длъжности със средно образование, да получат ръст не по-малък от 115% от минималната работна заплата, специалистите 130%, служителите на позиции с бакалавърска степен – 145%, а служителите с магистърска квалификация – не по-малко от 160%.
По думи на проф. Вълчева, ако договореностите не се получат, през месец март започват протестни действия. На този етап в цялата страна сепровежда подписка в подкрепа на синдикалните искания.
„Подложени сме на голям стрес през последните 3 години. Системата винаги е поставена пред някакви условия, които са несправедливи, защото висшето образование е най-реформираната система, доказана чрез промени в Закона за висшето образование и нормативни документи, каквито са постановленията на Министерския съвет. Системата на висшето образование е единствената, която има комплексна оценка за качество на обучение. Няма друга система, бранш или отрасъл, който да има от 1 януари 2016 г. комплексна оценка за качество на обучение, измерена през три важни показателя – реализация на бакалаври и магистри на пазара на труда, научноизследователска дейност и акредитационна оценка, която всяко висше училище получава след преглед от експертни групи, комисии, през погледа и на рейтинговата система“, каза председателят на ВОН-КНСБ.
„Най-доказани сме, но не спират да ни карат да се молим за парите за заплатите си. Процентът на Брутния вътрешен продукт /БВП/ за държавата расте, но делът на парите за висше образование от БВП за последните 3 години е намалял с 326 млн. лева. Ако тези пари вървяха към системата, без да се намалява процентът от 0,76 на 0,60, ние сега нямаше да се молим на никого за нищо. Държавата не спазва законите и не предоставя необходимите средства на системата по закони и нормативни документи, които тя е поставила към висшето образование“, коментира проф. Лиляна Вълчева.
Тя коментира и предложението на премиера акад. Николай Денков студентите по държавна поръчка в държавните висши училища да не заплащат семестриални такси. По думите й от 52 професионални направления в 30 студентите и сега са освободени от такси, а в Закона за висшето образование има 6 варианта за освобождаване от такси.
„Таксите са администриране, не покриват реалните нужди за издръжката на обучението“, подчерта проф. Вълчева.
