За втора поредна година, едно 16-годишно момиче от Велико Търново ще участва в Академия „Приеми ме на село“, организирана от община Габрово. За времето от 8 до 15 юли фермери ще обучават 20 младежи на възраст от 15 до 29 години от цялата страна и българските общности от чужбина. Какво привлича Злата Кула, възпитаник на ПМГ „Васил Друмев”, в паралелка „Биология и здравно образование”, да отиде отново на село:
„Животът на село също е динамичен. Домакините искат да си свършат работата, да оправят градинката си, да изведат животните на паша. Тази година ще посетим няколко села. Милата година бяхме само в едно. Всеки ден ще посещаваме различни села тази година. Ще учим занаяти основно. Милата година посетихме музей в селото, видяхме старинни инструменти като рало, сърп, коса. С домакините правихме масло и научихме, че млякото, което остава след биене на маслото се казва матан, варихме лютеница, возихме се на каручка, доихме коза, чистехме боб, вадихме картофи, правихме баница. Благодаря на организаторите, че се докоснахме до всичко това. Младите хора трябва да се интересуват повече от своето минало. Да препредаваме наученото от поколения на поколения, да пазим традициите си. Селото е мястото, където се чувствам свободна, освобождавам се от целия негативизъм и го свързвам с приятни спомени, когато съм ходила при баба и дядо всяко лято в Молдова. Сега нямам възможност да ги посещавам, затова се записах за втори път в тази инициатива „Приеми ме на село”, сподели пред Общинското радио Злата, която е единственият участник в проявата от Велико Търново.
„Провеждаме инициативата вече 5 години, като започнахме през 2013 г. След пет издания над 300 деца и младежи от цялата страна и чужбина имаха възможността да станат „внучета назаем“. За голяма част от тях това бе първи досег със селото и традиционния селски бит. Заедно обаче със своите баби и дядовци „под наем“ те придадоха нов смисъл на идеята за приемствеността между поколенията”, признават и от Академия „Приеми ме на село”.
„Българските села са богатство – богатство от знания, но и богатство на духа. В тях се съхраняват обичаите, традициите и ценностите на нашия народ. Но селата от ден на ден се обезлюдяват все повече и биват заличавани от картата на страната. Младите хора постепенно се отдалечават от своите корени и губят връзка със селото и природата. Наблюдава се тенденция на отдалечаване от традициите и обичаите, които нашият народ има.
Селата се превръщат в модерна екзотика, в която постепенно се губи автентичният дух, а традициите и обичаите на нашите баби и дядовци ще останат описани само в учебниците или ще продължат да съществуват в някакъв нов „модерен вариант”. А това, казано в духа на фейсбук, „вече не ми харесва“. Това е част от есето на Вероника Йосифова, автор на идеята за създаване на мрежа от приемни села в България. Села, в които възрастни хора приемат младежи от града, с цел съхраняване на българщината и предаване на българските традиции, обичаи и ценности. Своята концепция авторката описва в национален конкурс „Моите идеи за България” през 2012 г.
Кремена Крумова – Попова
