На тези два въпроса ни отговори археологът Недко Еленски, който проучва праисторическото селище край Джулюница. Местността „Смърдеш” е разположена на площ от 110 декара. „Намира се на една много висока неразливна тераса край бреговете на река Янтра и съседните Джулюнишка река и Лефеджа. Под терасата навремето е имало седем извора с прясна вода, които в момента са само четири. Цялото това място е представлявало едно блато. Имало е една закономерност навремето – жителите на раннонеолитните селища да се заселват около блатисти места. Оттам идва името „Смърдеш” – нещо мирише неприятно, смърди. Блатото е оставяло един дъх във въздуха на тази застояла местност”, коментира Еленски.
Джулюница – населеното място, в близост до което се намира местността „Смърдеш”, пък носи името на блатното растение „джулюн” (воден орех). Навремето хората са хранели прасетата с него, а ядката му прилича на грудка. В момента това растение, чийто вкус наподобява сладък варен картоф или кестен, е изчезнало. „Много интересно е, че в най-ранния пласт, направените проби от палеоботаника, откриха семена единствено на това растение. То е с едно сложно латинско наименование, но местното българско име е джулюн”, допълни Недко Еленски.
