В навечерието на Деня на книгите и авторското право- 23 април, в препълнената читалня на РБ „П. Р. Славейков“ – Велико Търново, писателят и издател Захари Карабашлиев подари на всички гости едно прекрасно изживяване с представянето на най-новата си книга „Рана“. Авторът и книгата бяха представени запомнящо се от проф. Пламен Павлов.
Романът „Рана“ е затрогващ и хуманен отзвук от жестоките болки на една окрилена от идеализъм, но разкъсвана от безпощадни конфликти България, в която лични и национални рани са все още незараснали. Захари Карабашлиев разгръща някои от най-непознатите страници на българската история, за да ни увлече в зареден с напрежение, но и лиричен разказ за героизъм, нежност и надежда. „Рана“ печели наградата на Ozone.bg Книга на годината 2023 в категория „Сърцето на родната литература“.
„Винаги съм имал интерес към историята. Тя е била неизменна част от моето възпитание. Вечер не мога да заспя, без да прочета книга, а голяма част от прочетеното са исторически книги. В „Хавра” половината е исторически роман. Така че „Рана” е едно естествено продължение, свързано с историята. Това не е исторически роман в класическия смисъл на думата. Това е семеен роман за историческо за България време. Героите са дестилат от много истински образи и случки”, разказа Карабашлиев.
За да бъде максимално достоверен в изказа си, той е прочел много документи, мемоари и писма. Дължи книгата и литературния език в нея на писателите – Иван Вазов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Теодор Траянов, Георги Райчев. А на историците дължи фактологията. За Захари Карабашлиев това е най-дълго проучваната книга.
„Реални исторически фигури са повлияли за оформянето на образите на героите. Обърнах се към този период от българската история, защото ми е интересен. Като дете изкарвах ваканциите си в с. Крумово, между Добрич и Варна се намира, последното българско село на границата с Румъния. Дядо ми е бил писар там. Та, в това село Крумово има един много красив паметник в памет на героите от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Той е направен благодарение на моя прачичо, който е бил кмет на селото и хора от кметството, които спечелили от лотарията много пари и са го поръчали известния тогава арх. Шиваров. На първо ниво е чешма с лъвска глава, по-нагоре са изписани имената на всички загинали крумовчани, а най-отгоре е фигура на войник. Много години минаха, живял съм къде ли не, но скоро осъзнах, че всеки път щом сме се навеждали да пием вода от извора като деца, ние сме се прекланяли пред паметта на героите, млади мъже, отишли си без време за една велика кауза – обединението на България и освобождаването на Добруджа”, допълва писателят.
