В „Ние, ловците” всички истории са шегаджийски, а дивечът остава винаги жив. Щастливи са дивите прасета, които сега чумата тръшна не навреме. Щастливи са и вълците, за които поговорката – „Вълкът козината си мени, но нрава си никога”, в разказчетата става „Вълкът с красива козина, бива пощаден”. Щастливи са и кокошките, които макар и приютили в курника си дива котка, остават живи, наред с хищника.
Милка Денева скромничи, като казва, че това е нещо като разкази или по-скоро случки, от живота на търновските ловци и риболовци. Защото в над 40-те й хубави историйки се крие хем завидно чувство за хумор, хем хубаво поднесен случай, хем стегнат и приятен разказ по действително събитие.
А дивечът остава винаги жив, защото колегата Милка Денева обича животните. Казва дори, че муха не убива, а отваря прозореца и я оставя да излети сама навън. Канили са я да стане ловец, но не приела предложението, именно заради това.
„От 3-4 години пиша някакви случки, разказани от ловците, без да имах намерения да ги издавам. Но миналата година с Тодорка Недева от Регионалния исторически музей издадохме книга за историята на първото създадено у нас ловно сдружение от 1884 г. във Велико Търново. Реших, че може би ще бъде добре да се пишат още по-интереси неща. Ловците, както знаем, имат голямо чувства за хумор и най-неприятната случка в лова, т.е. своята неслука я обясняват интересно. Така, че историите са истински, но при мен дивите животни остават живи. Те са ми разказани от ловци, а аз съм ги доукрасила”, пояснява Денева.
Най-невероятната история е с едва дива котка, в курника, от преди много време. Баща й я пита дали е виждала истинска дива котка и тръгнал да й я показва. Тя била простряна пред къщата на съседа им, ловец. Какво всъщност било станало? Той затворил вечерта кокошките в курника, но само след секунди чул шум. Отворил врата, светнал лампата и видял дива котка да гони кокошките. Спуснал се към нея, сбутал я в ъгъла и я удушил с двете си ръце. Изпратила дописката за в. „Наслука”, а колегите ги от София дори не повярвали на тази история за храбрия съсед.
„Оставих я жива дивата котка в моята книга, защото героят изведнъж се досеща, че в ЕС е забранено да се убива този вид хищник. Посочвам, че той я пуснал отново сред природата”, усмихва се дългогодишният ловен журналист.
В „Ние, ловците” има случки и на не един или два разярени глигана, нещо много страшно, ако се случи в гората. Първото срещнато дърво се оказва спасителния пояс в случая. Дори и без спомен, как точно ловецът се озовава там. Но въпреки това, често авджиите се шегуват, че пропуснатите диви прасета са повече от оцелелите.
„И край мен е минавал глиган, без аз да разбера. Бяхме в гората за гъби и докато аз си бера цветя и се лутам, той минал на метри от мен, дори и не съм разбрала”, допълва Денева.
В книгата има и истории за вълци, красиви вълци, които като в истинската история, остават живи, защото са впечатляващи и на авджията, любител на хищниците, му дожалява да отстреля такъв екземпляр. Има и такива, които отказват да стрелят по красивите сърнета и елени. А други просто им правят път. И разказва за случка в гората. Ловец пътува с автомобила си. Изведнъж изскача пред него благороден елен. Леко стъписан, той изкачва животното да премине. Оказва се, че след него от храстите излизат още красива кошута и малко еленче. Мъжкият ги предпазил така.
Книгата „Ние, ловците“ е илюстрована от проф. Спартак Паспалевски, художник и изкуствовед. Издадена е със съдействието на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков” във Велико Търново. Предстои съвсем скоро изданието да бъде представено там. А първите, които ще станат притежатели на творбата ще са нейните приятели, ловците.
Кремена Крумова – Попова
