В присъствието на приятели, колеги и гости, днес в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново бе открита юбилейната изложба по повод 75-тата годишнина на великотърновския художник Тодор Тодоров. Експозицията е камерна и представя цикъл от творби, рисувани през последните 10 години и тематично обвързани със старопрестолния град. Художникът и преподавател доц. д-р. Марина Теофилова официално откри събитието с думите:
“ Съзнателно ще избягам от определянето на жанровата характеристика на творбите като „натюрморт“ и „пейзаж“, не само защото тихият живот на търновските улици и стаеното дихание в предметите от обкръжението на художника напълно ни отдалечават от представата за „мъртва природа“, но и защото самият той е поставил съдържателния фокус върху думата, чийто корен черпи сили от живота – „живопис“, каза доц. Марина Теофилова, която откри изложбата.
С тази експозиция ние сме въвлечени да последваме Тодор Тодоров в неговия ежедневен път, който извървява от дома си до ателието, път, който прекосява града от изгрев до залез като една епифания на мита за вечното завръщане. Ето го погледът между клоните към тъмните прозорци на отсрещната сграда, пред нас е църквата „Св. Марина“, която повдига звънарницата си на утринните лъчи, към нас през рамо поглежда момичето, което току-що е пресякло улицата, води ни надолу покрай Младежкия дом по ул. „Христо Ботев“ и грохотът на ежедневието ни заглъхва в звучната тишина на дълбоката и силна живопис. Художникът постига чисто музикални акорди с червените табели, уличните знаци и пешеходни пътеки, които отзвучават в зеленото трептене на дърветата. Дали поглеждаме към белите кубетата на „Св. Константин и Елена“, която поема дъх под тежестта на новите сгради, или се взираме в белия лист на стола, дали надничаме към града от алеята към Ректората, или посягаме към сочната ябълка, аленееща сред вещите на художника, ние сме увлечени от красотата на обикновените неща, лирично описа творбите на художника Теофилова. Поглеждам църквата „Св. Марина“ и чувствам, и зная, че това е много повече от пейзаж, защото с нея е свързан съкровен момент от живота на художника, защото там го водят не само неговите мисли на път към ателието, но и тайнството, че там са се венчали неговите родители“, допълти Марина Теофилова и сподели и личния си спомен от посещението си в ателието на художника: „Това наистина е сакрално пространство на последния етаж, в което не бива да влиза всеки. Скрито, тайно, интимно и наситено със съдържание. Там всичко е изкуство! Изкуство, което можеш да усетиш с всички сетива: ароматът на маслени бои се слива с аромата на терпинтин и въздуха трепти от намерение. В това ателие няма завършена картина, всяко от платната, колкото и дълго да е било живописвано, колкото и пласта боя да лежат отгоре му не е затворен кръг, то е процес и във всеки един момент може да се върне на статива. Така върху едно и също платно понякога като градиво лежат една върху друга много творби и трептението на всяка от тях може да се почувства в слоя боя, в неговата тръпнеща тъкан и в живописното ехо на неговата структура.“
Днес, когато изкуството напълно изгуби своите устои, когато образът се сля с визуалния шум, когато експанзията на дигиталните технологии и писък на новите медии превзеха всички сфери на нашия живот, да създаваш изкуство по този искрен начин, да моделираш образа с този лиризъм и живописна плътност, далеч от всяка суета, е проява на почти религиозна вяра и рицарска отдаденост на живописта, завърши Теофилова. 
Тодор Тодоров благодари на всички, които оказват съдействие за реализирането на експозицията. „Тази изложба е свързана и с предстоящия празник на Велико Търново- 22 март, а не само с моя празник“- допълни още той. Творецът получи и поздравителен адрес от името на целия екип на Художествена галерия “ Борис Денев“ в старата столица.
Събитието уважиха проф. Светослав Косев, декан на Факултет по изобразително изкуство при Великотърновски университет, проф. Пламен Легкоступ, общественици, преподаватели, приятели и гости.
Тодор Тодоров е роден на 29 април в гр. Полски Тръмбеш. През 1973 година завършва Висш институт по изобразително изкуство „Николай Павлович” – София при проф. Петър Михайлов, специалност живопис. От 1975 до 1980 живее и работи в Търговище, след което се установява във Велико Търново. От 1981 година е преподавател по живопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – факултет по Изобразително изкуство. Участва активно в годишните изложби на Съюза на българските художници – Велико Търново, националните изложби на художниците педагози, пленери както в страната, така и извън нея. Чрез организиране на многобройни самостоятелни изложби до творчеството на Тодор Тодоров имат честта да се докоснат ценителите на изкуството от Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Севлиево, Попово, Стара Загора, Свищов, Русе Варна и не на последно място София. През 2004 година получава наградата на Съюза на българските художници от Националната изложба на художниците – педагози, а през 2010 година Тодор Тодоров е отличен с наградата на Община Велико Търново, в Националната изложба на художниците – педагози, раздел живопис.
