Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ ще отбележи Деня на Възкресението във Велико Търново на 12.04.2026 – Великден. Тържеството ще е под надслов „Жертвата – Път за Възкресение“ и ще се проведе в Гранд хотел „Велико Търново“, зала „Преслав“ от 12.00 часа. Входът е свободен. За идеята за Възкресението и за предстоящото тържество разговаряме с Атанас Тодоров, представител на Сдружението.
Г-н Тодоров, Възкресението е най-светлият християнски празник и един от празниците, които Общество Път на Мъдростта също отбелязва. Каква е идеята на този празник, отвъд традицията?
Възкресението е безспорно най-великият планетен празник – Денят, в който честваме Възкресението на Сина Божий. В християнството Иисус Христос е Син Човечески и Син Божий, Той е Втората Ипостас в Троица Единосъщна. Това е една особена екзистенция на Сътворението – и плът, и Дух, или както в Книга Битие е дадено – че човекът е сътворен по образ и подобие Божии…
В Учението Път на Мъдростта, дадено от Ваклуш Толев, а и в метафизиката на християнството, човекът е безначален със своя Отец. Безначален е със Самия Творец. И всеки човек носи Диханието на Бога; всеки е и образ в плът – материя, която може да бъде одухотворена. Това осъществява в Пътя Си Иисус Христос и извършва най-великия акт в човешката еволюция – Самокръщение като воля за Единосъщие.
Затова празникът на Възкресението е една всечовешка съпричастност – не само за Христовите институции, той е потреба на всички нас, на човечеството като души, като единство над различията. Защото във всяка религия човекът е различен, но в душата си е само един – божествен.
Денят на Възкресението е едно Всемирно облъчване със Светлина за преобрат – той ни спомня и че всеки от нас е един нероден Христос. И всеки от нас може да прави своите възкресения ежедневно – в душата си, в пътя си, на раждания и прераждания… Не само във висшите аспекти – възкресението е всекидневно безсмъртие. Човек може да възкръсва денонощно – с една нова мисъл, която да внуши в своя душевен свят, с едно благородно дело, което да извърши във всекидневието. Възкресението е духовна възможност в душата ни. Може би затова един от първите апологети на ранната християнска литература – Тертулиан, казва, че душата по природа е християнка…
Още преди години Ваклуш Толев е казвал, че истинската дата на Възкресението е именно днешната – 8 април. Бихте ли споделили нещо за това?
Ваклуш Толев отбулва още през 1956 година тази тайна – че 8 април е историческата дата на Възкресението на Христос. Точно преди 70 години, в своите вътрешни бдения, той ни дава тази тайна… А по-късно, през 80-те години на XX век в научно предаване по Би Би Си е съобщено, че 8 април е истинската дата на Възкресение Христово.
Науката винаги ще потвърждава онова, което прозренията, или откровенията дават, а ние имаме радостта да живеем в такива времена. Неоспоримостта на датата е потвърдена днес и от изследователи на църковната история. Историческата дата на Възкресението – 8 април, е отразена и в Хронологичната енциклопедия на света, том III, с. 24.
Така че не от доказателства, а в истина може да си кажем: Христос Воскресе!
Воистина Воскресе! Тази година отбелязвате празника с официалния Великден?
От 1991 година Общество Път на Мъдростта, чийто идеен основател е Ваклуш Толев, отбелязва неотменно Възкресение Христово на 8 април, а от 2000 година датата е вписана и като Ден-празник в неговия празничен календар (наред с още 7 празника). И винаги честваме този ден – това е и идея за съхармонизация с енергиите му.
В християнството празникът е подвижен – Католическата църква и Източното православие го отбелязват в различни дни, макар и понякога да съвпадат. Съображенията са много и различни – да бъде след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, да е винаги в неделя, да не съвпада с еврейската Пасха… Тази година традициите им се разминават с една седмица.
Достоверността на факта – че 8 април е истинската дата, предизвиква вниманието и на Световния съвет на църквите, който поставя въпроса за честването на една дата. Но споразумение и досега не е постигнато. Негово Светейшество Папа Франциск също нееднократно е изразявал виждане християните да празнуват Възкресението на една обща дата.
Каква е позицията на Общество Път на Мъдростта по този въпрос?
Още през 2016 година Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ направи официално обръщение до Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, до Вселенския патриарх Вартоломей I и до Негово Светейшество папа Франциск. Тогава изпратихме официално писмо до тези институции, с което предложихме реална възможност: Възкресение Христово, заедно с традиционното отбелязване на Страстната седмица, да се празнува ежегодно от всички християни в седмицата, включваща датата 8 април. Писмото бе изпратено и по повод предстоящия тогава Свети и Велик събор на Православната църква, който се проведе по-късно същата година на остров Крит. Разбира се, въпросът не е решен и остава открит…
За нас истината е по-горе от всяко съображение. Тя е по-горе и от празника, тя ни задължава в мистично живеене. Осми април е истинската дата на Възкресението на Иисус Христос.
Какви са енергиите на този ден?
Едва ли някой от нас може да каже. Освен да потърси онова, което е казано или стои в неказаното. Неслучайно Ваклуш нарича Възкресението мистериална драма в цялата Космичност. Не само в планетната историческа зримост… Външните образи са отваленият камък на Ариматеевата гробница, мироноските, които първи виждат Възкръсналия, благата вест… Но вътре в гробницата става един акт, непознат за човешкото ни съзнание, едно тайнство, което Мъдростта нарича Самокръщение. Кръщение с Огън. Кръщение с непояждащ Огън, който одухотворява. Не изгаря материята – одухотворява я. Затова Ваклуш казва, че Възкресението е помирение между Дух и материя. Този Огън има различни имена, той дава и нетленната светлина – Нур… Наричат го Дихание, Змия-Огън, на Изток го наричат Кундалини…
Мъдростта ни разкрива, че този Огън, осъществил единството между Дух и материя в човека, дава сияние, което захранва планетата хиляди години със своята енергия. Това е и енергията на Мировите Учители, които ни дават учения. Не само зримо учения за път, но и незрима енергия за развитие. Те излъчват цялата си енергия в идея за планетен просперитет. Това са Мирови жертви, за които едва ли можем да имаме зрение.
Защо тази година тържеството за Възкресение е под надслов „Жертвата – Път за Възкресение“?
Тази година се навършват 20 години от една изключителна лекция на Ваклуш Толев, изнесена единствено във Велико Търново през 2006 година. Тогава той бе дошъл да изнесе слово върху Посланието на Живота – заключителното Послание, което бе дал същата година, което се явява и своеобразен завършек на всичките 30 Послания, чрез които разгръща Учението Път на Мъдростта. (Тези Послания публикувахме в неговия Алманах „Беззаветен Завет“, който Сдружението издаде през 2012 година.)
На следващия ден, след официалната лекция, обикновено се провеждаше среща с Ваклуш с по-неофициален характер. И тогава един наш събожник постави въпрос за жертвата. Въпросът беше по-скоро социален и исторически като съпоставка, но отговорът, който последва, беше, бих казал, сакрален. Учителят изнесе цяла лекция, само пред няколко души, които присъствахме. Отделен е въпросът какво сме разбрали… Дълги години тази лекция стоя в архивите на Сдружението. Докато през 2024 година – по предложение от наша страна, Редакцията на Сдружението я публикува в юбилейния стотен брой на „Нур“ – авторското списание на Ваклуш Толев. Този брой (засега последен) излезе по повод 100-годишнината от рождението му и е почти изцяло посветен на личността му. Вероятно неслучайно това едноактно слово намери място точно там…
Идеята за жертвата е един вътрешен процес – на трансформация, на промяна, на израстване на съзнанието ни; на изфинване и на по-фините тела, които носим – мисловно, емоционално… А те не могат да не чертаят и френологията ни. Жертвата не е демонстрация, а реален път на посвещение. А в Мъдростта Възкресението е посвещение. На това ще е посветено тържество ни.
