Единствената клетва от Априлското въстание, достигнала до нас е тази от с. Михалци. Оригиналът й се пази в държавния архив. Тодор Лефтеров, чиито паметник се намира пред катедралата във Велико търново е един от съзаклятниците, изрекъл тези думи точно в с. Михалци. В ефира на Общинското радио, текста представи Димитър Харбалиев, уредник в Регионалния исторически музей.
Ето ги думите:
„Елате, братя, сега е вече време! Да послужим печат на совестта, да сторим клетва пред светото евангелие под пряпореца на нашата свобода…
Аз, долуподписаний, същ син на България, заклевам ся в всеведущежо бога какво самоволно заемам участие в народното устание, за да са бия до последни сили за свободата на моята България против тиранина и неприятелите, които и да са и откъдето и да идат.
За неприятел на отечеството си считам турското правителство и всекиго, който вдигне оръжие против нас, и всичките предатели без разлика.
Ще се боря с оръжие в ръка против неприятелите на отечеството си, догде падна мъртав или ранен, инак секи може да ма застрели или общо да ме осъдят на смърт като предател.
Ако ранен падна, не дай Боже роб, под каквито мъки и да бъда, ша претърпя сичко, но няма да издам или да открия ни най-малко от плана на народната ни революция или друго, що се отнася до нея.
За най-горню нещо и за най-свето и скъпо на този свят в живота ми ще бъде свободата на България, на която в името са заклевам, че ще са бия с огнено и студено оръжие под нейното знаме.
Догде падна мъртав или са освободя от игото на тиранина, кълна се пред бога и пред человеците, е ако не изпълня сичко напълно да бъда поразев като Каина и проклет като Юда. И тъй господ и света Богородица да ми е на помощ. Амин!”
