Акция срещу изхвърлянето от учебните програми на произведенията на големия български писател Емилиян Станев стартира къщата-музей с неговото име във Велико Търново. Своеобразният протест минава и на национално ниво в лицето на Националния музей „Емилиян Станев” и Съюза на българските писатели, споделиха днес пред журналисти д-р Радка Пенчева – директор на къщата-музей в старата столица и доц. Владимир Донев от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. От няколко дни подписка срещу решението на образователното министерство да лиши следващите поколения от досег с творчеството на последния наш класик има и във фейсбук. Отворено писмо ще направят носителите на авторските права върху книгите му и пазителите на неговата памет до Министерството на образованието и науката, стана ясно на срещата с журналисти.
„ До сега в началния курс се изучаваха откъси от повестта „През гори и води” и разказът „Лакомото мече”. По свое желание имаше възможност учители да включат в часовете си „Къщичка под снега”. В ІV клас учениците разглеждаха още повестта „Чернишка”, а в осми – „Крадецът на праскови”, сподели д-р Радка Пенчева. Двамата с доц. Владимир Донев са категорични, че Емилиян Станев трябва да бъде изучаван в училище, защото неговите анималистични произведения нямат аналог при друг наш автор. „Като класик той пресъздава в творбите си и българския бит, история, култура, социални тенденции, природа и взаимоотношенията ни с нея. С премахване на произведенията му с постигнати високи нива на словесност, ние кършим клони от българския свят”, коментира доц. Донев. Той обясни, че творби на Емилиян Станев могат да се включат в новите програми, без да се нарушават принципите на създаването им. „ Това може да стане например в шести клас в модула „Човекът и другите” с добавяне на произведенията „Когато скрежът се топи” или „Повест за една гора”. А в 12 клас на гимназиалния курс в тематичния модул „Любов” има прекрасна възможност за разглеждане на „Крадецът на праскови”, сподели още доц. Владимир Донев. Той обясни, че проблемът идва от преструктуриране на материала, заради въвеждането на двете степени в средното образование. В първия етап – от осми до десети клас, се взема цялата информация. Тук основен е хронологичният принцип на представяне на литературното наследство. В следващата степен – 11 и 12 клас, се работи повече в тематични модули – „Родното“, Любов“, Миналото и паметта“.
Д-р Радка Пенчева и доц. Владимир Донев призовават да не се лишават подрастващите от досега с таланта на Емилиян Станев, чиито произведения са преведени на много езици и са популярни в цял свят.
