Д-р Пламен Макавеев е родом от Свищов, семеен, с едно дете. Завършва медицина през 2015 година. Специализира кардиология под ръководството на проф. д-р Яна Симова. Сертифициран специалист по ехокардиография /фундаментално ниво/. Член на Българския лекарски съюз. Член на Дружеството на кардиолозите в България и на Европейското кардиологично дружество. Професионалните му интереси са в областта на ехокардиографията и интервенционалната кардиология.
– Д-р Макавеев, защо решихте да работите и специализирате в Специализираната болница за активно лечение по кардиология във Велико Търново?
– Винаги съм казвал с гордост, че съм част от нейния екип и от голямото семейство на Българския Кардиологичен Институт (БКИ). А част от причините са, че тук пациентът винаги е на първо място, клиниката разполага с високотехнологичната апаратура и висококвалифицираните специалисти, от които мога да се уча.
На 31 октомври Специализираната болница за активно лечение по кардиология във В. Търново отбеляза петнадесетата си годишнина. За този период са преминали 3640 пациенти с остър миокарден инфаркт. Резултатите в лечението им са сравними с всички западноевропейски кардиологични центрове.
– Какво представлява миокардиният инфаркт?
– Миокардният инфаркт е спешно състояние в медицината, дължащо се на оклузия (запушване) на коронарен съд (кръвоносен съд, доставящ кръв до сърдечния мускул). В резултат на което възниква остра тъканна, в случая миокардна, кислородна недостатъчност.
– При мозъчния инсулт има ясни симптоми, които да алармират близките на пациента, за това състояние и да потърсят спешно лечебно заведение. Съществуват ли такива ориентири и за миокардния инфаркт?
– Класически симптоми при миокардния инфаркт са силната болка, тежест, стягане, дискомфорт в гърдите, често на широка основа, с преминаване на болката към гърба или ръцете, обичайно съпроводени от изпотяване, гадене, позиви за повръщане. Не рядко, обаче, клиничната изява е олигосимптомна или нетипична. Затова насърчаваме пациентите да търсят медицинска помощ своевременно, дори при наглед, „безобидни“, според техните разбирания, оплаквания.
– Какви изследвания се провеждат, за да се потвърди или отхвърли миокардният инфаркт? В какъв часови диапазон следва да се диагностицира и следователно да се стартира лечението?
– Осъществява се клиничен преглед, провежда се електрокардиограма. При острия миокарден инфаркт само те са достатъчни за поставяне на диагнозата. След което се взема кръв за лабораторни изследвания, осъществява се ехокардиография. Съвременното лечения на острия миокрден инфаркт е интервенционално – чрез имплантирането на стент. Най-добри резултати се постигат, ако това се извърши в т.нар. „златен час“. Или колкото по-рано, толкова по-добре! При пациенти от отдалечени населени места, благодарение на строгата и утвърдена с времето ни организация на работа, времето от начало на оплакванията на пациента до имплантацията на стент с цел поставянето на пациента извън опасност е няколко часа.
От скоро, под ръководството на д-р Валентин Кръстев (интервенционален кардиолог), са сформирани и екипи за оказване на медицинска помощ, при пациенти с доказана белодробна тромбемболия. В повечето случаи това са пациенти в тежко общо състояние, с голям риск от фатален изход. Ключово за постигане на позитивен резултат при тези пациенти е интердисциплинарния подход, своевременно започване на лечението и спазване на съвременните препоръки. Екипите са мултидисциплинарни и включват неинвазивен кардиолог, интервенционален такъв, специалист по реанимация и интензивно лечение и консултация в реално време с кардиохирург. При показани пациенти се провежда системна фибринолиза, а при други се прилага катетър-базирани техники /тромбфрагментация, тромбаспирация и локална фибринолиза/.
Паралелно с ежедневната работа със спешните пациенти, изпълняваме и няколко профилактични програми. Такава е програмата за превенция на исхемичния мозъчен инсулт.
Тук спадат всички пациенти с преживяна транзиторна исхемична атака или диагностицирано друго атеросклеротично съдово заболяване. Провежда се образно изследване на кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Стенозите на каротидните артерии са „виновни“ за 15 до 20% от всички исхемични мозъчносъдови инциденти. В зависимост от резултата от ултразвука, екип от специалисти избира терапевтичния подход: медикаментозно лечение, поставяне на стент или оперативно (кардиохирургично) лечение.
Друга програма обхваща пациенти с клаудикационни (съдовата клаудикация е симптом на сериозни проблеми с кръвния поток, особено на заболяване на периферните артерии, бел.ред.) оплаквания и висок рисков профил за периферна артериална болест. При тях се измерва индекса „Глезен-ръка“ /ABI/, провежда се ултразвукова диагностика, консултация със съдов хирург при необходимост. При съответните показания се провежда периферна ангиография и стентиране.
Всичко това поставя нашата болница по кардиология като водещ сърдечносъдов център в „сърцето“ на България.
-Възможно ли е след инфаркт пълно възстановяване на сърцето? Какво представлява наблюдението на такива пациенти?
– В петнадесетгодишната работа на специалзираната кардиологична болница сме били свидетели на множество напълно възстановени пациенти, особено по-млади хора без съпътстващи или хронични заболявания. Често няколко дни след инцидента те водят напълно нормален живот, а след няколко месеца могат да спортуват активно.
-Увеличава ли се рискът след веднъж преживян инфаркт, въпреки редовен прием на лекарства и здравословен начин на живот – отново да се стигне до сърдечен удар?
– Важно е да се приема назначената терапия и да се посещават всички контролни прегледи при лекуващия кардиолог.
– Как си обяснявате факта, че миокардният инфаркт покосява все по-млади хора?
– Статистиката в последните години е много тревожна. Липса на профилактични прегледи, уседнал начин на живот, липса на движение и не добра информираност на населението често водят до животозастрашаващи състояния.
– Колко често хората над 40 години трябва да си мерят кръвното и какви са нормалните стойности?
– Зависи от симптоматиката и оплакванията на пациента, но нормалните стойности са 120/80
– Преди началото на зимата – споделете как да пазим сърцето в студените дни?
– Предлагаме на пациентите да се обличат с няколко слоя дрехи, за по-лесно поддържате на телесната температура на открито и много е важно да запазят физическата активност.
