„България получи над 1,3 милиарда лева от Европейския съюз по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, изливат се милиони по национални програми за образование, делегирани бюджети на училищата и други средства от различни източници. Идват близо 2 млрд. лева по новата ОП „Образование“ /2021-2027/ и още толкова по Плана за възстановяване и устойчивост, но българските ученици отново са с най-ниски резултати сред връстниците си в Европа. Според мониторинга на Европейската комисия през 2022 г. близо половината от 15-годишните нямат ключови умения, като това да разберат смисъла на прочетен текст, да разчетат графика или да направят логическа връзка между свързани събития“. Това каза пред Общинското радио д-р Нели Колев, ръководител „Стратегически партньорства“ във Фондация „Заедно в час“.
По нейни думи, когато се харчат пари, а насреща няма резултат – означава, че политиката, която стои зад начина, по който се инвестират средствата, не е правилна. „Значителна част от средствата отиват за извънкласни дейности и занимания на учениците, които целят да наваксат някои техни изоставания. Ако тези дейности не успяват да наваксат изоставането, те не са ефективни и трябва да се поставят под съмнение“, обясни д-р Колева.
Според нея административният капацитет трябва да се засили. „В държавата има изключителни специалисти и експерти, прекрасни учители, които работят на предела на възможностите си, има ерудирани и успешни директори. Въпросът е какво е участието на тези хора, когато се пишат националните политики за образование и когато се решава по какъв начин да се разходват средствата. Моите впечатления са, че тези хора, в т.ч. гражданският сектор и смислените обучителни организации – не намират своето място в разговорите за сметка на разни клиентелистки формирования“, коментира експертът от „Заедно в час“.
Липсата на сигурност не помага на никого, отбеляза д-р Нели Колева. „На мен много ми се иска да видим политическа воля и осъзнаем, че образованието няма политическа окраска и който се опитва да го използва за политически цели – вреди и на образованието, и на хората в него. Това е нещо по-голямо от политическа конюнктура, от процентите и разпределението на местата в парламента. Тук наистина имаме нужда от обединение, от визия. Като гражданско общество трябва да се събудим и по един или друг начин да изискваме контрол върху резултатността на образованието, защото режимът, който наблюдаваме, е на поединично спасение. Хората, които имат възможност, изпращат децата си на частни уроци, в частни школи. Съществува цяла паралелна образователна система. Тя има право да съществува, защото има нужда от нея, но ние сме в режим на единично спасяване, а то рано или късно се връща като бумеранг, защото ниските резултати касаят цялото общество – говорим за елементарни неща като достъп до пазара на труда, кой ще плаща данъци, кой ще гласува, какъв ще бъде здравният статус на обществото…“, коментира д-р Нели Колева.
Д-р Нели Колева е ръководител на екип “Стратегически партньорства” в „Заедно в час” от 2019 г. Преди това е начело на отдел „Публични партньорства“ от януари 2016 г. Заема различни длъжности в екипа по обучение и подкрепа на учителите от стартирането на работата на първия випуск през май 2011 г. Преди присъединяването си към екипа д-р Колева преподава английска и американска литература, сравнително литературознание, теория и практика на превода, английски, френски и немски език в Universite de Haute Bretagne в Рен, Франция и Rice University в Хюстън, САЩ. Бакалавърската й степен е по американска литература и френски език от Middlebury College, САЩ, а докторската й степен по сравнително литературознание е от Rice University, САЩ.
