Цифровото четене сред децата и младежите вече доминира над традиционното. Това твърди в свое изследване д-р Златина Димитрова, учител в търновското основно училище „Петко Р. Славейков“. Преподавателката проучва цифровото четене като методически похват в обучението по български език и литература в начална училищна възраст. „Цифровото четене това са различните възможности за взаимодействие с текста, който е разположен на екрана. Понятието се появи преди няколко години и в най-общи граници представлява четене в електронна среда на текстове, които са преминали през цифрова обработка. Бихме могли да определим цифровото четене като етап от еволюцията по отношение елементите на четене през вековете и ако поставим на анализ тези процеси – стигаме до извода, че цифровизацията на четенето е естествен стадий от развитието на човечеството по отношение на технологията на четене“, поясни д-р Димитрова. По нейни думи заради по-масовото навлизане на дигиталните ресурси и проникването на интернет четенето сериозно пострада. „За щастие през последните години интересът към книгите се завръща и вече никой не се старае да прави прогнози дали хартиената книга ще бъде изместена от електронната, защото повечето читатели с удоволствие комбинират и електронното, и хартиеното четене. Постепенната миграция на четенето в цифров формат вече е особено разпространена сред подрастващите и в тази връзка все по-често познати и обичани заглавия се дигитализират. Библиотеките също дигитализират всички книги и разширяват кръга на възможните си читатели“, отбелязва учителката.
Нарастващата важност на цифровите технологии в образованието на съвременния ученик според нея е демонстрирана особено нагледно през пандемичната 2020 година. «Виртуалното пространство се превърна в средище на учебния процес, а това наложи нови образователни стандарти в българското училище. При тези извънредни обстоятелства значително се увеличи ролята на цифровия текст не само като източник на информация, но и като средство за учебна комуникация. Децата и младежите масово използват електронни учебници и дигитални образователни ресурси, получават допълнителна информация по теми, включително и извън задължителната учебна програма, сърфирайки в интернет, все по-тясно общуват със своите връстници и учители в социалните мрежи. Именно тази нова цифрова реалност ме предизвика да обърна специално внимание на цифровото четене като основно средство за получаване на информация в образователна среда“, допълва д-р Златина Димитрова.
Златина е дългогодишен журналист. На въпрос – защо смени вестникарството с педагогиката – отговаря: „Работата с деца ме зарежда. Чувствам се пълноценен човек – мога да давам неограничено и знам, че това, което съм дала, ще бъде прието с отворено сърце. Журналистическата професия много бързо изхабява. Освен това с времето все по-рядко успяваш да намираш теми, които да те вдъхновяват, да те провокират за творчество. Единственото ми вдъхновение през последните няколко години бяха интересни личности, с които съм имала щастието да общувам. С децата всеки ден е абсолютна изненада. Не знаеш в каква посока ще те накарат да се усмихнеш“.
Златина Димитрова е доктор по методика на обучението по български език и литература в начален етап. „Формиране на медийна грамотност на учениците чрез извънкласни форми на работа“ е темата на дисертацията й с научен ръководител проф. Даниела Йорданова, преподавател по методика на обучението по български език и литература в Педагогическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Изследването „Цифровото четене като методически похват в обучението по български език и литература в начална училищна възраст“ педагогическият специалист представи по време на националната конференция „Библиотеки – четене – комуникация“.
