Икономика

Д-р Александър Апостолов: Инфлацията у нас ще достигне 20% до края на годината

Нивата на инфлацията в България ще достигнат 20% до края на 2022-а. Чрез повишаване на лихвените проценти от централните банки през 2023-а ще намалеят наполовина, а в края на следващата година или през 2024 ни очаква рецесия. Това прогнозира д-р Александър Апостолов, финансист към БАН и специалист по инвестиции в ценни книжа.

Според статистическите данни на НСИ годишната инфлация за месец август, който е един от най-топлите, достигна до 17.7 %. Ръстът спрямо предходния месец е с 1.2 %. „Много хора може и да не се съгласят с тези показатели. Причината е, че това са осреднени стойности. Инфлацията, която отделният индивид усеща, се нарича лична инфлация. Там нивата са по-високи. Това се предопределя от поскъпването на стоките от първа необходимост. В транспортния сектор цените на услугите са се повишили с над 31% спрямо предходната година. При храните също се наблюдава тенденция за оскъпяване. Средната стойност е с около 24% на годишна база.“, поясни д-р Апостолов и допълни, че при подобен тип инфлационни течения хората, които са близо до линията на бедност, усещат инфлацията най-много. Увеличението на заплатите, което по данни на НСИ за второто тримесечие на 2022 е 13%, не може да компенсира рязкото покачване на цените.

Причините за инфлацията в световен мащаб често са погрешно редуцирани до извънредните обстоятелства около Ковид пандемията и войната в Украйна. До 2019 година в цял свят има един основен проблем за икономиките и финансовите пазари- това е разхлабената парична и фискална политика на  развитите държави като САЩ, Китай и страните от Еврозоната. „България е далеч от САЩ и Китай, все още не сме влезли в Еврозоната, но те неимоверно влияят на нашата икономика. В момента сме жертва на обстоятелствата- спазвали сме добра фискална политика, но големите не са.“, разясни финансистът.

За начален момент на инфлацията може да се приеме икономическото съживяване след пандемията, но краят й още не може да бъде категорично предречен. Мерките, които могат да се очакват, са свързани със затягане на фискалната политика. Това ще се изрази в покачване на лихвените проценти на кредитите и депозитите. „Досега бяхме свидетели на ниски лихви по кредитите. Същото бе положението и при влоговете, като спестяванията в банката не бяха особено доходоносни. През следващите месеци централните банки ще покачат стойностите.  Това ще продължи до момента, в който не се сметне, че инфлацията е овладяна. Тук е редно да внеса едно уточнение. Световната банка е определила допустимите стойности на инфлацията, като те са фиксирани около 2%. Подобни нива няма как да наблюдаваме през следващата година.“, допълни Апостолов.

Според него реалистичната стойност за следващата година е 5 % инфлация в световен мащаб. В България нивата драстично се различават. Той прогнозира, че инфлацията ще достигне до 20 % в края на 2022г. През следващата  ще се понижи наполовина, като се очакват стойности между 10 и 12 %.

Пред световните икономики през 2024 година ще стои и друг проблем. Забавянето им най-вероятно ще доведе до влизане в рецесия. Същото се очаква да се случи и в България. „ Рецесията у нас няма да бъде породена от вътрешни политически или икономически фактори, а ще е пряко следствие от глобалното забавяне на икономиките. В зависимост от появата на форсмажорни обстоятелства тя може да се случи и в края на 2023 година. Най-тежък ще е ударът за развиващите се икономики като нашата“, обясни специалистът.

Рецесията може да се разглежда като период на временен спад в икономическата активност. Приема се, че една икономика е в рецесия, ако в 2 или повече тримесечия се наблюдава намален БВП. Рецесията може да доведе до ръст на безработицата, спад на доходите, намаляване на производството в различни сектори, следвани от по-ниски нива на разходи от населението.

За пръв път от 50 години ставаме свидетели на синхронизирано повишаване на лихвените проценти по целия свят.„ Увеличението ще достигне до 4% през 2023 година, но е възможно нивата да достигнат и до 6%, ако по-ниските стойности не успеят да стабилизират инфлационните течения.“ ,разясни Апостолов, а думите му се  потвърждават и от доклад на Световната банка.

Процесът по покачване на лихвените проценти в Европа стартира през месец юли, когато ЕЦБ обяви за пръв път от 11 години насам увеличение с 0,5 %.  В срадата на този месец последва второ по-голямо повишение с 0.75 процентни пункта.

Диана Колева