Култура

Държавен архив –Велико Търново представя гостуваща документална изложба

Документалната изложба„Зараждането на гражданското общество в България 1987–1989“ е съставена от Държавен архив –Русе, в партньорство с РБ „П.Р.Славейков” –В.Търново.

Тази година се навършват 30 години от мащабната гражданска активност за смяна на системата. Предпоставките на гражданското общество в България възникнаха още по време на социалистическия период от най-новата ни история.

Появата и характеристиките на новите неправителствени организации (НПО) в България от началото на 90-те години на миналия век отразяват духа на прехода с неговите особености и политически превратности, националните правно – политически традиции и различните чуждестранни модели, с които се експериментираше през изтеклия период. Новата Конституция на България, приета през 1991 г., провъзгласява свободата на сдружаването като основно право на гражданите. Те упражняват това право чрез създаване на сдружения, които служат за задоволяване и защита на техните интереси. Сдруженията на гражданите могат да си поставят различни цели – просветни, правозащитни, профсъюзни и др., но нямат право да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. Конституцията забранява също така създаването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Пред последното десетилетие на миналия век се извърши  индустриализацията на страната, неизбежно водеща до поява на различни отрасли и сфери на дейност. Обществото се професионализира, появяват се взаимнозависими специалисти – възникна едно (псевдо) гражданско общество. В навечерието на демократичните промени у нас то, обаче бе твърде слабо и парализирано от тоталния държавен контрол. Затова през 1989 г., когато се появи необходимост от мащабна гражданска активност за смяна на системата, такава можеше да бъде демонстрирана единствено с “помощта” на държавата.

Гражданските движения се различават от политическите партии тъкмо по това, че тяхна цел никога не е властта сама по себе си или обслужването на властта, а упражняването на натиск върху властимащите при вземане на конкретно решение по значим за движението проблем. Така всъщност се осъществява и коригиращата роля на гражданството спрямо държавните органи.

В България гражданското общество се идентифицира  за първи път след 1947 г. на 28 септември 1987, когато две години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки – Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват първата екологична демонстрация в България срещу почти десетилетното обгазяване на града от химическия комбинат в Гюргево.

„Зараждането на гражданското общество в България 1987–1989“ година е темата на документална изложба, която е експонирана от 14.06.2019 г. до 28.06. 2019 г. в РБ „П.Р.Славейков” – В.Търново. В изложбата се акцентира върху екологичните движения и по-специално на тези в гр.Русе. Това са зелените и екологичните движения – Обществен комитет за екологична защита на Русе, „Екогласност“, а след промените и Зелените партии.  Преди тяхната поява, има спонтанен протест на самоорганизиране на русенското гражданство и по-специално на русенските майки, които  излизат с количките си през есента на 1987 г. за първи път и демонстрират пред сградата на Окръжния комитет на БКП в града. В изложбата са показани документи, които се съхраняват в Държавен архив – Русе и Централен държавен архив – София.  Чрез 22 табла с фотоси са показани първите протести на майките в Русе, срещу обгазяването  от химическия комбинат „Верахим“ в съседния румънски град Гюргево, учредяването на Обществения комитет за екологична защита на Русе.

Гражданското общество в България през последните три десетилетия бележи растяща активност според оценки на институции и медии. То се представлява от различни неправителствени организации, граждански сдружения и граждански инициативи. Появата и развитието на съвременни неправителствени организации са част от еволюцията на гражданското общество в условията на демокрацията, необходимо условие за успеха и гарантиране необратимостта на реформите, чиято отправна точка са събитията в периода 1989-90 г. В контекста на българския преход този процес се характеризира с редица национални особености и отразява обществено-политическите промени и доминиращите нагласи през изминалите три десетилетия. Поради това и резултатите от институционализирането и дейността на „третия сектор” са нееднозначни и свидетелстват не само за големия потенциал на гражданския активизъм, но и за възникването на сериозни предизвикателства и рискове за този независим по дефиниция сектор. Участието на НПО в процесите на вземане на решения на различни институционални нива, е обща европейска тенденция. Правителството и парламента създават възможности за консултиране с НПО в процеса на изготвяне на политики и приемането на различни нормативни актове. Участвайки в различни работни групи, обществени обсъждания, консултативни органи, НПО се утвърждават като ценен партньор на държавата. Участието на НПО в процесите на вземане на решения води като цяло до повишаване на качеството на законодателството и до създаване на среда, в която самите закони и актове, се прилагат по-добре в практиката.