„България е изправена пред безпрецедентна ситуация, след като действащ президент подаде оставка. Подобен случай в най-новата ни история няма, като единственият частично сходен момент датира от 1993 г., когато оставка подава тогавашният вицепрезидент Блага Димитрова, но в обратна хипотеза“. Това обясни за Общинското радио доц. д-р Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Той поясни, че процедурата предвижда подадената оставка да бъде внесена в Конституционния съд, който следва да се произнесе по нейната валидност. Самата оставка се счита за факт едва след решението на съда. Задължение на Конституционния съд е да установи дали тя е подадена доброволно и дали не са налице заплахи, натиск или насилие. „След подаването на оставката, по чл. 97, ал. 4 от Конституцията, в изпълнение на правомощията на президента трябва да встъпи вицепрезидентът, да положи клетва пред Народното събрание и да се продължи с процедурата по сформиране на служебното правителство. Тук вече нещата са свързани с провеждане на консултации с парламентарните групи, с кандидатите за министър-председател, които са останали от така наречената „домова книга“, назначаване и представяне на състав на Министерския съвет и насрочване на избори“, поясни конституционалистът.
Според него процедурата по разглеждането на оставката от съда би трябвало да бъде сравнително бърза и да приключи в рамките на около седмица, тъй като установяването на доброволния характер на оставката не се счита за сложно от правна гледна точка. Дотогава, Радев запазва всички свои правомощия на държавен глава. „Остава неясно обаче какви ще бъдат бъдещите политически намерения на президента след оставката, тъй като в снощното му обръщение това не стана ясно. Имаше политическа заявка, която не беше конкретизирана“, коментира още доц. Христо Орманджиев.
