„Непрецизната работа на законодателния орган на НС е в основата на създалата се кризисна ситуация в съдебната ни система и този разнобой, според мен, можеше да бъде решен единствено с разпоредба в закона, която да придаде обратно действие на нормата, свързана със срока, в който Борислав Сарафов може да упражнява редовно и законосъобразно функциите си на главен прокурор. Само че тази разпоредба, на този етап би била постфактум, след като вече имаме приет закон и всички срокове са изтекли. Друг е въпросът, че този закон беше приет „интуито персоне“, тоест с оглед на личността, но на практика сега създаде точно такива проблеми.“ Това коментира за Общинското радио доц. д-р Христо Орманджиев, преподавател по Конституционно право във Великотърновския университет. По думите на доц. Орманжиев, разнобоят между Прокурорската и Съдийската колегии на ВСС се поражда, тъй като тълкуването на Прокурорската колегия е, че тази норма няма обратно действие и касае само новослучилите се хипотези след 21 януари 2025 г. Борислав Сарафов обаче е изпълняващ функциите главен прокурор още преди тази дата и законът не го обхваща. „От друга страна, след като Сарафов отправи искане за възобновяване на наказателни дела, Върховният касационен съд посочи, че такова искане не може да бъде прието, предвид факта, че мандатът му е изтекъл“, обобщи преподавателят.
По повод избора на нов състав на ВСС, Орманджиев посочи, че Народното събрание трябва да опита, поне да започне процедурата по избор на парламентарна квота на Висшия съдебен съвет, тъй като вече изтече срокът, в който трябваше да бъде иницииран този избор. „Това бездействие води до размиване на идеята за мандатност на органите, а идеята на демокрацията е именно такава – да има мандатност и сменяемост. Няма власт, която да бъде постоянна. Ще стигнем до една автокрация, до една мнима аристокрация по този начин“, категоричен е преподавателят във Великотърновския университет.
