Излезе от печат монографията „Българският цинизъм – крос-културален анализ“ с автор доц. Манол Манолов. Той е преподавател в Катедра „Психология“ на Великотърновския университет, а научното изследване е поредното върху народопсихологията на българина.
„Монографията е продължение на предишни мои разработки, свързани с автодискриминацията. Още преди 4 години в едно изследване видях, че българинът е склонен да отнася към себе си хубави характеристики – например дружелюбен и добронамерен, докато за другите българи той отнася негативни характеристики – че са завистливи, враждебни, зли. Това породи у мен въпросите каква би могла да бъде причината независимо от това, че всички принадлежим към един етнос ние да възприемаме себе си по-добре, отколкото другите, които не се различават. Това явление си позволих да нарека автодискриминация, тенденцията, в която ние проявяваме склонността да отричаме и да се отделяме от другите, които иначе са еднакви с нас. Това стана причина да се задълбоча в онова, което предизвиква автодискриминацията или иначе казано пасивното ни поведение спрямо групови действия, спрямо обща цел. И тогава се появи идеята ми за цинизма като нагласа, в която ние отричаме всичко друго. Каквото и да ни се случи – ние го отричаме“, обясни мотивите си за научното изследване доц. Манолов.
В проучването университетският преподавател стига до извода, че социалната нагласа цинизъм у българина е високо проявена заради ниските нива на самоуважение и склонността да приписва враждебност и лоши намерения на другите. За да потвърди, че цинизмът е част от националния ни характер, доц. Манолов прави в партньорство със свои колеги крос-културален анализ как стоят нещата в САЩ и Великобритания, към които се стремим като ценностна ориентация.
„Целта беше да получим отговор дали при българите цинизмът е по-висок отколкото в други страни. Отговорът се оказа положителен. Две са основните неща, които ние разглеждаме и е важно да посочим – това е, че циничната нагласа и склонността към отричане на всичко, което е извън нашето психично пространство, е по-високо при българина. Едновременно с това при българина наблюдаваме по-ниски стойности на самоуважение. Самоуважението е черта, която по интересен начин взаимодейства с тези характеристики. Колкото по-ниско е самоуважението, толкова по-склонни сме да отричаме другото, другостта, другия, обществото, а колкото по-високо е – толкова по-склонни сме да формираме чертата на нарцисизъм, в която ние твърде много надценяваме себе си и го правим също за сметка на другите“, каза психологът.
Анализът посочва, че нарцисизмът е по-висок при великобританците, където и самоуважението е по-високо. Цинизмът е с по-ниски стойности в САЩ, но самоуважението е в рамките на нормата и е по-високо отколкото при българите. „Това ни насочва към едно разсъждение по посока – какво правим ние с нас и нашите деца и защо не формираме достатъчно доброто самоуважение и достатъчно адекватната преценка за нашата собствена стойност в този свят. Защо продължаваме да живеем в полето на ниското самочувствие, което ни кара като защита да отричаме всичко друго, което е извън нас. Не случайно е възникнал и анекдотът, който поставя българите в казана без пазач в ада, защото те сами дърпат себе си. Всъщност това е тенденцията ние да приписваме лоши намерения, действия или нещо зло на този, който е успял. Ние не харесваме успелите хора. Ние не оценяваме това, че от години насам повишаваме стандарта си на живот, живеем по-добре. Ясен израз на това отрицание можем да погледнем навсякъде около себе си, включително в социалните мрежи. Публикуваме нещо хубаво, което се е случило за държавата, и отдолу коментарите и поведението на повечето хора са отрицание. Това може би не засяга конкретно личния интерес, но засяга националния интерес. Вместо това постоянно се търсят характеристики, които да карат българинът да се чувства дискриминиран, засегнат от тези решения, от които другите печелят“, отбеляза авторът на монографията.
Доц. Манол Манол споделя, че с последната си публикация се стреми да представи на обществеността, че е важно да правим разлика между фактите, интерпретацията на фактите и начина, по който ние участваме в живеенето си. „Това изключително много подчертава необходимостта още от детска възраст, от училище медийната грамотност да стане част от обучението – да умеят децата да различават и оценяват фактите от мненията и да оценяват себе си като хора, които са стойностни, които могат и трябва да живеят не с целта да направят на някого мръсно, а с целта да подчертават своите способности, знания и компетентности така, че те да живеят в синхрон и в подкрепа на обществото. Тогава, когато всички и ние не отричаме, а приемаме правилата и другите като такива, с които можем да си взаимодействаме и можем да постигаме общи цели отвъд нашия малък психичен свят – тогава ние бихме могли да живеем по-добре“, подчерта доц. Манол Манолов.
Монографията е издадена от Университетското издателство „Св. св. Кирил и Методий“ на Великотърновския университет.
