Култура

Днес се навършват 75 години от смъртта на Моско Москов

На 12 февруари се навършват 75 години от смъртта на Моско Москов – първи директор на Народната библиотека във Велико Търново, председател на Археологическото дружество в града, организатор на археологическите разкопки в старата столица.

Моско Москов е енциклопедична личност с разностранни интереси – археолог, литературен критик, историк, езиковед, реализира се професионално като учител, библиотекар, но се проявява и като туристически деятел и общественик.

Той е един от основните инициатори за възобновяване на археологическото дружество, основано през 1884 г. от д-р Васил Берон, защото е смятал, че като стара българска столица и „най-интересен град в археологическо отношение” Велико Търново има нужда от подобно дружество. Като признание за голямата му научна и обществена дейност той е избран за председател на дружеството на 1 април 1910 г.

Многопосочните интереси на Моско Москов, неговата богата литературна, издателска и преводаческа дейност и активната му обществена ангажираност го правят най-подходящата личност за пръв директор на Великотърновската народна библиотека.

От 1 септември 1922 г. той е командирован по съвместителство и за директор на новосъздадената Народна библиотека във Велико Търново, която е втората извънстолична след Пловдивската и третата депозитна в страната. Във връзка с библиотекознанието той издава методично помагало относно нареждането на старите фондове в библиотеката, помества няколко статии в местния периодичен печат, свързани с четенето и културата на четене в подрастващите. На директорския пост Моско Москов е бил 9 години и седем месеца от 1 септември 1922 г. до 31 март 1932 г., когато навършва 69 години и се пенсионира. През този почти десетгодишен период той работи всеотдайно за издигането и утвърждаването на библиотеката като стабилна културна институция на нивото на първите две народни библиотеки.

Книжовната и обществената дейност на Моско Москов е с национална значимост. По този повод той е награждаван три пъти с Орден за граждански заслуги, както и със сребърен медал за наука и изкуство, по случай неговия юбилей през 1925 г., за непрекъсната 40-годишна книжовна и обществена дейност.

Източник: НРБ „П. Р. Славейков“