На 6 октомври се навършват 115 г. от смъртта на д-р Васил Берон – основател на Първото археологическо дружество, лекар, общественик, борец за църковна независимост.
Д-р Васил Берон се ражда преди 200 години – през 1824 г. в Котел, точната дата е неизвестна.
След гимназията вуйчо му Петър Берон го съветва да запише медицина в университета във Вюрцбург. Завършва на 28 г. и работи в най-известните болници във Виена, Берлин и Париж, практикува и в Букурещ. При избухването на Кримската война през 1853 г. става военен лекар, но след като Русия капитулира, той се завръща в България.
Васил Берон се установява в Търново и усилено работи за църковната ни независимост и училищното дело. Той е един от първите учени, които правят разкопки на историческите хълмове Царевец и Трапезица, а от намерените артефакти устройва малък музей в дома си.
През 1879 г. е депутат в Учредителното събрание и окръжен управител на Търново, за кратко изпълнява длъжността и на кмет.
Негова е заслугата за откриването на първото училище във Велико Търново, а именно Мъжката гимназия (дн. Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”), на което е и пръв директор.
Д-р Васил Берон е председател на първото Археологическо дружество в България, помага за създаването на първия музей в Търново, а именно Регионалният исторически музей.
През нощта на 18 май 1901 г. при запалване на дъсчена барака кафене до къщата му, тя изгаря заедно с огромен брой редки старобългарски ръкописи, музейни предмети, библиотеката му, личния архив и цялата покъщнина. Това принуждава семейството на Васил Берон да напусне Търново.
Паметна плоча указваща мястото на къщата му се намира до паметника на Никола Пиколо в старата част на града. Тя е открита през 2015 г. от ученици и учители от Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон” – гр. Велико Търново.
