На Месни Заговезни за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо. Извършва се т. нар. „Заговяване“ с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. Думата Заговезни идва от “заговявам”, което означава “започвам да постя/отказвам се от месото”.
Трапезата на Месни Заговезни включва само месни ястия. Според народния обред младоженците на този празник трябва да посетят кръстниците си и родителите на булката, като им занесат дарове. На Месни Заговезни се яде варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с мас и баница с месо.
Седмицата след „Месни Заговезни“ се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни се яде много извара, сирене, масло и яйца. Сирница е подготовка на организма за най-дългите пости през годината.
Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. На Сирни заговезни се палят огньове и пак за драве се прескачат, играят се хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
До Великден следват седмиците на най-дългия религиозен пост за православните християни – период на хранителни и духовни пости.
Векове наред българите, чрез обичайно-нравствени норми на постите, са утвърдили необходимия хранителен режим през годината.
А строгото спазване на постите те са регламентирали с цикъл обредни ритуали и правила, фиксиращи „Заговяване“ и „Отговяване“. „Заговяването“ е поредица от практики, вкарващи всеки човек в системата на ограничения чрез постене, а „Отговяването“ – връщане отново в света на хаоса и съблазните.
Постът в народната митология води началото си от вярването за ритмичната смяна на хаоса с порядъка.
В повечето древни култури постенето се практикува като форма на доброволно ограничаване, покаяние от зли помисли и дела или мобилизиране на духа и тялото За преодоляване на бъдещи трудности.
Временното въздържане от определен вид храни и дейности през определени периоди от време е способ за очистване на човека и достигане на духовно и физическо съвършенство. Постите имат не само здравословен ефект, но са форма на прочистване от злото, като изпитание на човешката воля над желанията и страстите.
Зад всички представи и вярвания прозира рационалното предназначение на постенето като начин за периодично освобождаване на човешкия организъм от вредни, токсични натрупвания.
Църквата нарича седмицата до Месни Заговезни Неделя на Страшния съд и в църковните служби се припомня Евангелието от Матея, глава 25, в която Исус Христос слиза за втори път на земята и разделя хората, като на едните дава небесното царство, защото са били добри, а другите изпраща в Ада, защото са били лоши.
В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
