Днешният ден по обичай се нарича Коледни Заговезни.
Това е последният ден, в който може да се яде месо, след Коледните Заговезни започват 40-дневните коледни пости, които свършват на 24 декември (Бъдни вечер).
Когато отмине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и Коледните заговезни, денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно. За Коледните заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и мазнина.
Точи се и вита баница с тиква – „тиквеник” с много орехи. След вечерята най-възрастната жена в къщата измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно, а поверието гласи, че не бива да се работи с нея в следващите 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването” – това е традицията.
Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос.
Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино.
Венчавките са забранени от утре /началото на коледните пости/ до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.
