На днешния ден св. Църква е отредила да честваме паметта на светите мъченици Варя, Надежда и Любов, които с кръвта си достигнаха небесните селения, честваме също и тяхната света майка, която е безкръвна мъченица, защото няма по-страшно нещо за една майка от това да гледа как убиват чедата й.
Светите Божии мъченици живели през втората половина на първи век в Рим. Тяхната майка на име София била много благочестива и ревностна. С благоговение носела своето име – София т.е. „Премъдрост“. Живяла безупречен и праведен живот в пост, молитва, телесна и душевна чистота. Тази благочестива жена имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря на мъдрата София се казвала Вяра, втората носела името Надежда, а третата и най-малка се казвала Любов. Скоро след раждането на децата си София изгубила съпруга си и станала вдовица. Под мъдрото ръководство на майка си дъщерите изучавали усилено св. Писание, както Стария, така и Новия завет.
Не след дълго слухът за светите мъченици така се разпространил, че достигнал чак до двореца. Тогавашният император Адриан повикал при себе си бъдещите мъченици. Пред двореца св. мъченици се прекръстили и влезли вътре. Заставайки пред императора те били духом много силни. Императора започнал да ги разпитва от къде са, кой е техният род. Отговор пред императора дала св. София, като казала, че тя и дъщерите й носят името Христово. Смело заявила, че е християнка.
Императорът нищо не казал. Възложил на някоя си Палагия да ги наблюдава. Времето след пребиваването в двореца не минавало без беседа за Христа и за Неговото Царство.
Мъдрите дъщери изпълнени още от малки с благодатта на Св. Дух слушали с умиление думите на своята майка и ги влагали дълбоко в душите си. Постоянно се утвърдявали една друга във вярата. Така решили, че няма нищо по-хубаво от това да пострадаш за Христа Бога. Императорът повикал отново невръстните християнки и тяхната майка.
Император Адриан са опитал да склони към отстъпление от вярата сестрите. Измислил хитър ход, който обаче не успял, повикал сестрите по отделно и ги скланял, обаче твърдостта на всичките го удивила. Вяра първа се удостоила да приеме венеца на нетлението и първа да отиде при Бога. Майката на дъщерите не престанала да ги окуражава и да им дава сила, та безстрашно да застанат пред императора. Втора отишла Надежда, но и тя безстрашно застанала пред гонителя и втора отишла при Господа. Дошъл редът на третата и най-малка сестра Любов, която била само на 9 години. След дълги мъчения и третата сестра отишла при св. Троица. След обезглавяването на децата си София взела телата им и ги погребала според християнския обичай. През 126 година християни погребали София при нейните дъщери. Православната църква почита и света София като мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.
