На 8 юли църквата почита Светия великомъченик Прокопий Кесарийски, който живее по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Баща му бил християнин, но майка му вярвала в много богове и предала и на сина си вярата си. Прокопий станал александрийски военачалник, но веднъж, по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги със себе си. След една от поредните трудни победи майка му го повикала да пренесе жертва на римските богове, но този път той отказал – кръстът вече бил неговата вяра. Увещавали го – и неговата майка, и императорът – да се вразуми и да се откаже, докато е още жив. Не се отказал и го достигнала съдбата на стотиците мъченици негови събратя. През 303 година бил затворен, мъчен, посечен с меч.
Народът нарича св. Прокопий пчелар, защото се смята, че той е покровител на пчелите. Благословени от Бога, те могат да прескачат границата на видимия и невидимия свят, подслушват Дявола, усещат злото, но са помощник и дясна ръка на доброто. Благословени са да създават меда – еликсира на живота, даващ сила и дълъг живот. Дори злите сили не могат да сторят на пчелата нищо лошо, за да не изчезне любимата им храна. Юди, самодиви, страшни болест, Баба Шарка, орисници – всички те умилостивяват сърцата си с медени питки. Медът е средство за умилостивяване и лек за корави сърца.
На този ден не се работи, за да не „изрови облак полето“. Жените пазят празника, за да има, „държат“ децата, да растат живи и здрави.