Денят

Днес е Симеоновден

Днес Православната църква отбелязва Симеоновден. В народния календар се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшенично тесто и правят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за курбан на св. Симеон). Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части ­ едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не излезе берекетът от дома. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ­ ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с пълно, житото ще роди много зърно. В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича и Симеон брульо.
В християнския календар Симеоновден се чествува в памет на св. Симеон Стълпник, известен сред българите като Симеон орач. Според житието му той е роден в Мала Азия. На 18 г. постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си построява каменна кула ­ затова е наречен Стълпник. Там умира на 103 години.

Имен ден празнуват днес Симеон и Марта.