На 9 октомври се отбелязва Световният ден на пощите. Целта му е да се създаде представа за ролята на пощенския сектор в ежедневието и неговия принос за социалното и икономическо развитие на страните.
Първият известен пощенски документ, намерен в Египет, датира от 255 г. пр. Хр. През 17 и 18 век, размяната на поща между държавите е уреждана до голяма степен от двустранни пощенски споразумения. От 19 век мрежата от споразумения, става толкова сложна, че започва да пречи на бързоразвиващите се търговия и търговски сектори. Опростяване и ред били необходими в международните пощенски услуги.
Процесът започва от националните пощенски реформи. Най- забележителната от тях възниква в Англия през 1840 г., когато сър Роуланд Хил установява система, при която пощенските разходи за писма трябва да се предплащат. Освен това, уеднаквяване на цените се прилага за всички писма с определено тегло, независимо от изминатото разстояние. Сър Роуланд Хил е известен и с въвеждането на първата в света пощенска марка.
На 9 октомври 1874 година в Берн /Швейцария/ е учреден Всемирният пощенски съюз /ВПС/. През 1969 година в Токио се провежда Конгрес на Всемирния пощенски съюз и тогава датата 9 октомври е определена за Световен ден на пощите.
През 1947 година ВПС получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН. Днес страните членки на съюза са 190, с над 700 хил. пощенски служби и над 130 милиона пощенски служители. Целта на съюза е да осигурява организиране и усъвършенстване на пощенските служби, развитие на международното сътрудничество и оказване на техническа помощ за развиващите се страни в тази област. Световната пощенска конвенция от 1874г. определя общите експлоатационни и тарифни правила на международната пощенска служба.
На 1 юли 1879 година България става пълноправен член на Всемирния пощенски съюз. През 1880 г. Княжеството получава първата покана за конференция в Париж и това е началото на официалните международни контакти на българските пощи.