На 24 март 1882 г., д-р Роберт Кох публично представя пред Берлинското физиологично дружество своята забележителна лекция „За туберкулозата”. Този ден се приема за дата на откриването на причинителя на туберкулозата – Mycobacterium tuberculosis.
През 1982 г. в чест на 100 години от откритието, Световната здравна организация и Международния съюз срещу туберкулозата и белодробните болести предлагат 24 март да бъде обявен за Световен ден за борба с туберкулозата.
Целта на СЗО е чрез отбелязването на този ден да се фокусира общественото внимание върху здравно-социално-икономическата значимост и тежест на това заболяване и да се повиши осведомеността на обществото относно възможностите за превенция и лечение.
Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което засяга най-често белите дробове (около 90%). Развиват се и извънбелодробни форми със засягане и на други органи и системи (лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, пикочо-полова система и други).
В миналото заболяването е било проблем предимно за населението на бедните страни. Днес туберкулозата е разпространена в почти всички държави по света.
Туберкулозата е лечима и предотвратима, но все още е една от основните причини за заболеваемост и смъртност по света, главно в страните от Азия и Африка.
ПРИЧИНИТЕЛ НА БОЛЕСТТА
Причинител на болестта е туберкулозната бактерия, която се отличава със значителна устойчивост във външната среда. Особено дълго се запазва в храчките, отделяни от болните, дори и след тяхното изсъхване. В тъмни, затворени и с лоша вентилация помещения, туберкулозната бактерия може да се запази до 3 г. Туберкулозните бактерии са силно чувствителни на директна слънчева светлина и загиват след 5-10 минути.
ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ
Най-чест източник на болестта са болните хора от туберкулоза, които отделят туберкулозните бактерии с храчките.
Друг път на заразяване е от болни от туберкулоза животни (главно едър рогат добитък) и техните продукти.
НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ
Проникването на инфекцията най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозните бактерии във въздуха и хората, които се намират в близост, могат да се заразят по въздушно-капков път. Заразяване е възможно и по хранителен път чрез консумация на мляко и/или месо, от болни животни (най-често крави) при недостатъчна температурна обработка.
Не при всяко попадане на туберкулозни бактерии в организма се развива заболяване. Практически всеки човек се среща с туберкулозни бактерии, но заболяват малка част от тях. Около 22% от хората, които са били изложени на продължителен контакт с туберкулозната бактерия се заразяват. От тях около 10%, развиват заболяването през даден етап от живота си. Дали човек ще развие заболяването или не, зависи в голяма степен от състоянието на имунната система на организма.
СИМПТОМИ НА ТУБЕРКУЛОЗА
Кашлица – тя е характерен симптом, особено когато присъщата за пушачите „тютюнджийска кашлица” се променя;
Храчки – особено когато в тях се появи кръв;
Повишена температура – продължително температурно състояние;
Нощно изпотяване;
Болки в гърдите – засилващи се при дишане и кашлица;
Отпадналост и безсилие, безапетитие, отслабване на тегло.
Понякога болестта може да протича незабелязано. През този „скрит период” голям брой хора, които живеят, работят, учат или са в контакт с болния могат да бъдат заразени. Установено е, че за една година болен ако не се лекува може да зарази 20 души,.
Туберкулозата е лечимо заболяване чрез медикаменти, режим на живот, придружени с наблюдение от обучен медицински специалист.
ПРОФИЛАКТИКА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици;
Водене на здравословен начин на живот;
Оптимална физическа активност чрез практикуване на вид спорт, туризъм, разходки на открито;
Поддържане на естествените съпротивителни сили на организма чрез: здравословно хранене, с балансиран прием на белтъчини, въглехидрати и мазнини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци);
Консумация на хранителни продукти (месо и мляко), преминали ветеринален и здравен контрол;
Добра лична и обществена хигиена;
Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от по-горе изброените симптоми на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции.
Основа на профилактиката на туберкулозата е редовно провеждана противотуберкулозна имунизация.
В Република България първата имунизация БЦЖ на новороденото се извършва още на втория ден от раждането в родилния дом. Между 7 и 10 месечна възраст на децата без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом, след отрицателна туберкулинова проба. се поставя БЦЖ ваксина На 7–годишна възраст се прави реимунизация срещу туберкулоза на децата с отрицателна туберкулинова проба.
