Днес е Световен ден за борба с остеопорозата

Остеопорозата е системно скелетно заболяване, което се характеризира с понижаване на костната маса и костната плътност. В резултат на това се нарушава костната структура и костите стават по-крехки. Остеопорозата води до увеличаване на фрактурния риск. Всяка четвърта жена в менопауза и всеки осми мъж след 50 годишна възраст боледуват от остеопороза. Това прави заболяването социално значимо.

Костта е жива тъкан, която непрекъснато се обновява. Остеопорозата възниква, когато създаването на нова кост е по-малко и по-бавно, отколкото загубата на костно вещество. Това се наблюдава в напреднала възраст в случаите, когато в млада възраст не е натрупана достатъчно пикова костна маса, която да компенсира загубата на костно вещество. Т.е. колкото по-висока е пиковата костна маса, толкова по-малка е вероятността да се развие остеопороза с напредване на възрастта. Основна цел на профилактиката на остеопорозата е да се постигне оптимална пикова костна маса, натрупана до 20 – 30 годишна възраст.

Пико­вата костна маса се влияе както от генетични фактори, така и от фактори на околната сре­да. Реално, този процес може да бъде подпомогнат с пълноценно хранене, осигуряване на адек­ватно количество калций, вита­мини, белтъци и др. Достатъч­ната физическа активност, както и избягването на тютюн, ал­кохол, някои лекарства и други вредни фактори, повлияват бла­гоприятно развитието на кост­ния скелет.

Видове остеопороза:

Първична остеопороза. Около 95% от случаите се дължат на този вид остеопороза. Различават се

– постменопаузална

– сенилна (старческа)

– идиопатична (с неизяснена причина)

Вторична остеопороза. Тя е сравнително рядко заболяване и представлява около 5% от всички случаи на това заболяване. Дължи се на ендокринни заболявания (повишени нива на кортизол (болест на Къшинг, хипертиреоидизъм), злокачествени заболявания (множествен миелом), заболявания на храносмилателната система, свързани с малабсорбция и малдигестия, чернодробни заболявания и ятрогенна остеопороза (в резултат на лекарства като кортикостероиди, антикоагуланти, химиотерапевтици).

Най-честа е постменопаузалната остеопороза, характерна за жените.Това се дължи на естрогеновия дефицит, който настъпва в менопаузата. Естрогените намаляват костното разграждане като се свързват с рецептори, разположени по костните клетки. През менопаузата е повишено костно разграждане заради липсващата функция на яйчниците (естрогенов дефицит) и нарушено минерализиране на костта. Жените, при които менопаузата е настъпила по-рано са още по-застрашени. Обикновено постменопаузалната остеопороза засяга жени между 50 и 70 годишна възраст.

Старческата остеопороза се развива в резултат на дистрофичните процеси, които настъпват с възрастта. Губи се костна тъкан и костна плътност. Засяга хора над 70 годишна възраст. Допълнителни фактори, които допринасят за заболяването са дефицитът на калций и намаленото движение.

Обикновено няма симптоми в началото на загуба на костно вещество. След определен етап на развитие на остеопороза, се появяват симптоми, които включват:

Фрактури при минимални травми, а също и без липса на травми (спонтанни фрактури), основно на прешлени (компресионни фрактури), на бедрени кости, на кости на предмишница

остри и хронични болки

гърбица

понижаване на ръста

намалено качество на живот

Кои са рисковите фактори?

Пол. Много по-вероятно е жените да развият остеопороза, отколкото мъжете.

Възраст. Колкото е по-възрастен човек, толкова по-голям е рискът от остеопороза.

Раса. При бялата раса рискът е по-голям.

Семейна история. Наличието на родител или близък роднина с остеопороза показва по-голям риск, особено при прекарани фрактури при тях на бедрена шийка, на тазобедрената става и др.

Размер на рамката на тялото Мъжете и жените, които имат малки размери на тялото, имат по-висок риск, тъй като могат да имат по-ниска костна маса.

Рискови фактори – нива на хормони

Полови хормони. При постменопаузалната остеопороза или при лечение за рак на гърдата, което намалява нивoтo на естроген при жените. Мъжете имат постепенно намаляване на нивото на тестостерон с напредване на възрастта. Лечение за рак на простатата, което намалява нивoтo на тестостерон при мъжете също може да ускори костната загуба.

Заболявания на щитовидната жлеза – състояния на хипо- или хиперфункция на щитовидната жлеза носят риск от остеопороза.

Други жлези. Остеопорозата е свързана и със свръхактивни паращитовиднаи и надбъбречна жлези.

Диетични рискови фактори

Нисък прием на калций – допринася за намаляване на костната плътност, ранна загуба на кост и повишен риск от фрактури през целия живот.

Хранителни разстройства. Силното ограничаване на приема на храна и ниското телесно тегло отслабва костите както при мъжете, така и при жените.

Стомашно-чревни операции. Хирургичните операции за намаляване на размера на стомаха или премахване на част от червата ограничава количеството налична повърхност за усвояване на хранителни вещества, включително калций. Операциите включват и такива за намаляване на теглото.

Рискови фактори – прием на лекарства:

Продължителната употреба на кортикостероидни лекарства, като преднизон, етилпреднизолон и кортизон, пречи на процеса на издграждане на ново костно вещество.

Лекарства, използвани за лечение или профилактика на припадъци – при епилепсия; стомашен рефлукс; рак; отхвърляне на трансплантация също са водят до остеопороза.

Рискови фактори – заболявания:

Цьолиакия;

Възпалителни заболявания на червата;

Бъбречни или чернодробни заболявания;

Рак;

Туберкулоза;

Множествен миелом;

Ревматоидин артрит.

Рискови фактори – начин на живот и вредни навици:

Заседнал начин на живот.  Всяко физическо упражнение и дейности, които насърчават баланса и добрата стойка са полезни за костите, а липсата на физическа активност увеличава риска от остеопороза.

Прекомерна консумация на алкохол. Продължителна употреба на повече от две алкохолни напитки на ден увеличава риска от остеопороза.

Тютюнопушене. Доказано е, че то допринася за по-бързата костна загуба.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя с остеодензитометрия.

С измерването на костната маса може да се постигнат следните основни цели:

Оценка на бъдещия риск от фрактури (прогностична стой­ност);

Диагностициране на намале­ната костна маса (диагностич­на стойност);

Мониториране на ефекта от провежданото лечение.

Наред с остеодензитометрия­та се използват и биохимични маркери за оценка на костния метаболизъм. Степента на костната резорбция се преце­нява чрез изследването на кал­ций и хидроксипролин в урината, на резистентната на тартарат кисела фосфатаза, както и на пиридинолиновите фрагменти в плазмата. Костообразуването може да бъде оценено чрез опре­деляне на специфичния за кос­тите белтък остеокалцин, на тоталната алкална фосфатаза и на нейната костна фракция.

Какво включва профилактиката?

Добър хранителен режим

Прием на протеини с храната

Прием на калций – Мъжете и жените на възраст между 18 и 50 години се нуждаят от 1000 милиграма калций на ден. Това дневно количество се увеличава до 1200 милиграма, когато жените навършат 50 години, а мъжете – 70 години.

Добрите източници на калций включват:

Млечни продукти с ниско съдържание на мазнини;

Тъмнозелени листни зеленчуци;

Консервирана сьомга или сардини с кости;

Соеви продукти, като тофу;

Зърнени храни, богати на калций и портокалов сок.

Прием на витамин D с храната

Диетичен режим за нормализиране на телесното тегло

Физически упражнения

Редовните физически упражнения може да помогнат да се изградят здрави кости и да забавят костната загуба. Редовните физически упражнения ще са от полза за костите, особено ако започнат в млада възраст и продължат през целия живот.

Желателно е да се комбинират силови тренировки с упражнения за протягане и баланс. Силовите тренировки помагат за укрепване на мускулите и костите в ръцете и горната част на гръбначния стълб. Упражненията с телесно тегло – като ходене, джогинг, бягане, катерене по стълби, скачане на въже, каране на ски и други спортове, засягат главно костите в краката, бедрата и долната част на гръбнака.

Упражнения за баланс, като например тай чи, могат да намалят риска от падане, особено в старостта. Плуването и водната аеробика могат да осигурят добра сърдечно-съдова тренировка, но не подобряват здравето на костите.

Профилактиката и лечението на фрактури включва:

Повишаване на костна­та маса в периода на скелетна­та зрялост;

Предотвратяване на костната загуба;

Възстановяване на костните минерали и структу­ра при вече изявена остеопороза.

При изявена остеопороза е въз­можно да се повиши костната маса, но не може да се постигне възстановяване на костната архитектура и здравина. Поради това, много по-ефективен под­ход е предотвратяването на остеопорозата, отколкото лече­нието й, чрез постигане на оптимална пикова костна маса.

При профилактика чрез предотвратяване на костна загуба се изисква:

Точна оценка на факторите, които я предизвикват (заболявания, засягащи калциевия ме­таболизъм, генетични и храни­телни фактори, обездвижване, дефицит на естрогени, напред­нала възраст, приемане на меди­каменти с остеопорозен ефект и др.). Някои от тези фактори могат да бъдат коригирани, кое­то налага съответно обучение на болните и по-добра професио­нална подготовка на лекарите.

Скрининг на рисковите кон­тингенти;

Измерване на костната ми­нерална плътност (остеодензитометрия), което е най-точен предиктор за бъдещия риск от фрактури;

Приложение на превантивна терапия, целяща предотвратя­ване на костната загуба (естрогени, калцитонин, бифосфонати, остеогенон, иприфлавон, калций, витамин D).