Тодор Тодоров Топалски (известен като Филип Тотю от 1866 г.) е роден на 10 април 1830 г. в махала гърците до Вонеща вода, Търновско. Той е петото дете в семейството Иванка Велчева и Тодор Топалски. На 8 годишна възраст малкият Тодор е отведен от баща си в Търново, за да постъпи като ученик в килийното училище към църквата „Св. Богородица”. Тук остава само три месеца. За кратко започва да изучава терзийския занаят от братя Минчови в старата столица. След три години се завръща в родното си село и се включва в семейната търговия с добитък. Първият му сериозен сблъсък с официалната турска власт е през 1851 г. При събирането на десятъка в селата Продановци, Илиевци и Гръцката махала е наклеветен, арестуван и отведен в Търновския затвор. Освободен е след засътпничество от страна на търновски търговци. През 1853 г. Тотю за първи път раздава правосъдие, наказвайки със смърт Хасан Реджеб от с. Климентово за отвличането на българска девойка от Хотница. След инцидента отново попада в Търновския затвор. Тук е подложен на жестоки мъчения, които са описани от неговия биограф Филип Симидов: бесен е дни наред с главата надолу, поставяли върху главата му торба с негасена вар, горили тялото му с нажежено желязо и т. н. Издържал на инквизицията Тотю заедно с двама свои другари планира и осъществява първото и единствено успешно бягство от Търновския затвор. През 1853 г. младият Тотю се задомява за Минка – дъщеря на богат селянин. От брака им се ражда единственият му син Тодор.
Филип Тотю поема трудния и рискован път на хайдутин-закрилник. От 1854 г. обикаля с малка дружина Търновско, Еленско и Новозагорско. Турската власт го издирва и дава награда за залавянето му в размер на 20 000 гроша. През 1859 г. при опит да спаси свой другар Тотю е заловен и хвърлен в Сливенския затвор. При транспортирането му за Търново успява да се освободи от конвоя и да избяга. Втори път попада в Сливенския затвор през 1863 г. Получава смъртна присъда и отново се отскубва от ръцете на правосъдието.
През 1864 г. войводата емигрира в Румъния. В продължение на две години се подвизава под името Ради и работи като градинар в с. Котенещи близо до гр. Зимнич. Тук се жени втори път за Фросина – дъщеря на Лазар чехларя от Свищов. Успява да се свърже с революционната емиграция и печели доверието на Георги Раковски. Възприел идеята за освобождение на българите с подготвяните чети в Румъния и Сърбия, той сформира малка група от 12 души през май 1866 г. и с нея преминава на българска земя при с. Вардим, Свищовско. Четниците достигат до Хасково и Харманли и навсякъде по пътя си наказват със смърт османските злосторници. Попадат и на засади, но успяват да се измъкнат. Един от емблематичните случаи е когато четата е обградена в родната му къща в махала Гърците. За да избегне пълното унищожение, Филип Тотю отмества каменните плочи на покрива, отваря пробойна в близост до комина, от която спасява себе си и своите другари от преследвачите. Бунтовниците успяват да се изтеглят във Влашко. След тази случка, обвеяна с множество легенди и митове, той получава прозвището „хвърковатия”. Войводата е отново арестуван в гр. Зимнич и след застъпничеството на румънския министър Йон Братиану е освободен. На 15 май 1867 г. с новосформирана чета Филип Тотю преминава Дунав при малката рекичка Текир дере до Свищов. Решителното сражение на четата с турската потеря е на 20 май в местността Косматица до с. Върбовка, Павликенско. Малката горичка е превърната в касапница. Под прикритието на нощта, оцелелите четници достигат до връх Юмрукчал (Ботев) и се присъединяват към четата на Панайот Хитов. През 1868 г. Тотю се включва в състава на Втората българска легия. За да избегне непрестанните гонения през 1869 г. той се установява в Одеса заедно със семейството си. Тук живее до 1876 г. Не прекъсва връзките си с революционната емиграция. Поддържа контакти с Васил Левски, Христо Ботев и други революционни дейци. С голям отряд от български доброволци участва и ръководи чета по време на Сръбско-турската война през 1876 г.
При обявяването на руско-турската война постъпва на служба към руското командване и участва в боевете при Свищов. На път за Одеса отново е арестуван и хвърлен в Марджиненския затвор в Румъния. На 6 юни 1884 г., след 7 години е освободен и се завръща в България. Същата година е отличен с Кръст за храброст и получава поборническа пенсия от българското правителство. В Свободна България Филип Тотю живее в с. Острица и Две могили, Русенско. Жени се за трети път за Иванка. Занимава се с градинарство. Неговият наситен с перипетии живот описва в книга Филип Симидов през 1900 г. Легендарният български войвода умира на 22 март 1907 г. и е погребан в Две могили.
доц. д-р Светла Атанасова – Регионален исторически музей – Велико Търново
