Днес е професионалният празник на ветеринарните лекари в България. На 14 декември 1897 година е признат Законът за санитарноветеринарната полиция, с което се слага началото на Ветеринарномедицинската работа в България. Има и Международен ден на ветеринарите, който се празнува на 27 април. Произходът на наименованието идва от античния Рим – думата „ veterinus “ означавала „ товарен добитък “ и там за пръв път лечителите на животни са наречени „ medicus veterinarius “ – ветеринарни лекари. Ветеринарната медицина като обособена просвета е родена през 18 век във Франция, където е намерено първото в света учебно заведение за лекари, лекуващо животните. То е учредено от Луи XV във време, когато там върлувала зараза по говедата.
До освобождението на България от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни експерти. Първи уредници на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекари от съветската войска след Освобождението през 1878 година По покана на българското държавно управление доста от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и други. Ветеринарната работа се образува изначало в границите на санитарната работа.
Първият законодателен акт, с който се подсказва нуждата от организирането на ветеринарна работа, е Временни правила за устройването на здравно ръководство в България, одобрен на 11 февруари 1879 от Първото нормално национално заседание. В този документ се загатва, че „ на медицинския съвет се разпорежда издаване на директиви срещу заразителните заболявания по хората и животните “. Въз основа на Временните правила не са направени съответни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско обучение.
През 1881 лекар Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен доктор на Княжество България. Първата му задача е да провежда военната ветеринарна работа. Той създава „ Законопроект за ситуацията на ветеринарната част у войската “, който се приема от второто нормално национално заседание и се утвърждава от княз Батенберг с декрет от 9 ноември 1882 година В формалния лист на лекарите от 16 февруари 1883 в раздела ветеринарни лекари с изключение на Иван Нейман са посочени единствено още три имена. Това демонстрира, че има сериозен проблем с фрагментите. В началото на 1886 година на мястото на доктор Нейман за основен ветеринарен доктор и началник на военната и гражданска ветеринарна работа в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски. Той създава глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната работа. Приет е от Петото национално заседание и е одобрен с декрет №545 от 18 октомври 1888 година Според този закон към този момент всеки окръг би трябвало да има ветеринарен доктор.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 година, а през 1923 година отваря порти и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. През годините той минава към разнообразни образователни заведения, а от 1996 година до момента е в състава на Тракийски университет – Стара Загора.
От 1924 година ветеринарните служби в България стават държавни. След 1944 година се основават институти по ветеринарно дело. Постигнати са триумфи в битката с епизоотиите и паразитните заболявания. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна експертиза на питателните артикули от скотски генезис (Държавен ветеринарно хигиеничен контрол). Основател на единствения на територията на България „ музей по история на ветеринарната медицина “ (в Аксаково) е доктор Тодор Савов Стаматов от град Варна.
Години наред Националната ветеринарномедицинска работа /НВМС/ в България е независим орган към Министерството на земеделието за образуване, съгласуване, управление и надзор на ветеринарномедицинската активност. Определя лекарствената политика в сферата на ветеринарната медицина и упражнява надзор върху производството, вноса, износа, съхранението, търговията и използването на ветеринарномедицинските артикули в страната. Обхваща и лечебно-профилактична и научнодиагностична активност. От 2011 година НВМС е част от Българска организация по сигурност на храните.
