Международният ден за защита на озоновия слой се отбелязва от 1995 г. по решение на Общото събрание на ООН от 19 декември 1994 г.
Това е денят на подписването на Монреалския протокол за защита на озоновия слой през 1987 г.
Озоновият слой е част от земната атмосфера, която съдържа относително висока концентрация на озон и има свойството да поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, падащи над Земята.
Открит е през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри и Анри Бюсон.
В атмосферата се съдържат вещества, които разграждат озона. Някои от тях са естествено създавани в природата, а други са в резултат от човешката дейност. Намаляването на изхвърлянето на най-разпространените от тези химически вещества, хлорвъглеводороди, започва с приемането на Монреалския Протокол за защита на озоновия слой на 16 септември 1987.
През 1995 г. Марио Молина получава Нобелова награда за това, че 29 години по-рано е предвидил опасността, която представляват хлорвъглеводородите за атмосферата.
През 1987 г. в Монреал е подписан Протокол за защита на озоновия слой. Политици от цял свят подписват Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой, към подписаната две години преди това Виенска конвенция за защита на озоновия слой.
Конвенцията обвързва страните с ангажимент да защитават човешкото здраве и околната среда от ефектите на озоновото намаляване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационния обмен. Монреалският протокол идентифицира основните вещества, които нарушават озоновия слой, и поставя специфични ограничения на
Любопитен факт е, че този документ е единственият договор, който някога е бил ратифициран от всички държави. Той се оказа успешно средство в усилията за възстановяване на озоновия слой и довежда до постепенното спиране на 98% от производството и потреблението на озоноразрушаващи вещества.
На 19 декември 1994 г. Общото събрание на ООН обявява 16 септември за Международен ден за опазване на озоновия слой.