17 февруари е определен като Ден на спонтанните актове на доброта. Този празник се отбелязва, независимо от националност, етническа принадлежност или религиозни убеждения. Защото доброто не зависи от външните ни белези, а от вътрешните такива. Затова нека, без излишно да спорим, “поговорим” малко за най-великото нещо, което можеш да направиш в този живот. Не е необходимо да изкачиш Еверест, за да си обичан, признан, да се чувстваш удовлетворен, да живееш в хармония със себе си. Трябва просто да си добър без да имаш причина, безкористно и открито.
Празникът е световен и се чества независимо от националност, етническа принадлежност или религиозни убеждения. Няма малко или голямо добро. Всеки акт на доброта е достатъчно ценен сам по себе си. Важно е да правим добро, без да очакваме нещо в замяна и то не само в един ден от годината.
Добротата в няколко изречения, според китайския мислител и философ Конфуций:
Този, чието сърце е настроено дори за малко доброта, няма да отхвърли никого.
Който наистина е добър, никога не може да бъде нещастен. Който наистина е мъдър, никога не може да бъде объркан.
Добротата се постига едва когато трудните неща се вършат правилно. Който е постигнал това, може да бъде наречен добър.
Ако си заедно с добър човек, винаги мисли как би могъл да последваш примера му. Ако си с лош човек, то погледни в себе си.
Не причинявай на други това, което не искаш теб да те сполети.
