Шести май е денят на Св. Георги Победоносец – един от най-почитаните християнски светци, който е уважаван и от изповядващите исляма. Св. Георги е мъченик и воин, а в българската народна традиция празникът е сред най-обичаните и се нарича Гергьовден. Св. Георги, който е символ на храбростта и борбата срещу злото е светецът – покровител на армията и символ на войнската чест. В наши дни денят се отбелязва с тържествени ритуали, военен парад по централните улици на София и другите големи градове, както и с демонстративни полети на военни самолети.
Историята на този ден – като Ден на армията, датира от Следосвобожденския период, когато през 1880 г. княз Александър Батенберг учредява официално празника и военния орден „За храброст“.
По време на Балканските и Първата световна войни, празникът се чества като се фронта и в тила се отслужват панахиди за падналите в боя. След преживените две национални катастрофи и наложените санкции и ограничения, което води до драстично намаляване на числения състав на армията и бойната техника, празникът се отбелязва по-скромно.
През 1931 г. е обявен за официален ден на храбростта, но едва след няколко години, честването му се случва организирано и много тържествено. По това време България прави все по-значими опити, за преодоляване на последиците от от Ньойския диктат, а надеждите за осъществяване на националния идеал – обединение на всички земи, населени с българско етническо население се възобновяват.
Особено се засилват патриотичните настроения, сред младите, бъдещи офицери, което намира израз в едно събитие в Юнкерското училище в София. Курсантите са строени пред националния трибагреник по време на традиционната вечерна проверка, когато един от тях, курсист от старшите класове се провиква: „Помнете Ньой!“. В отговор младите юнкери отговарят, че не само помнят, но и са готови да умрат за България. Този ритуал става традиционен и подготвя почвата за последвалите събития.
Светът е в навечерието на нова война, под въпрос е Версайската система, а патриотичните настроения и надеждите за осъществяване на националния ни идеал отново завладяват голяма част от българите. На 5 май 1937 г. цар Борис III връчва тържествено новите осветени бойни знамена на българските полкове. Ден след това, на 6 май, България демонстративно отхвърля клаузите на Ньойския договор, чрез проведения грандиозен за времето си военен парад. Улиците се изпълват със стотици хора, в очакване, а тези, които не са успели да отидат или не живеят в столицата са пред радиоприемниците.
Точно в 10 часа, на 6 май, 1937 г. след сигналът „Внимание“, дикторът обявява случващото се. Маршируващите преминават пред погледите на цар Борис III и останалите официални лица – членове на правителството и парламента, които са пред Народното събрание. Военният министър генерал Луков води парада, а в челните редици са останалите живи опълченци и генералите в оставка. След тях маршируват пехотинци, кавалерия, матроси, юнкери.
По централните улици на София преминава и най-елитната бойна техника – танкове и оръдия, а в небето – бойни самолети. Очевидци споделят, че гледката е неописуема – стегнатите, стройни редици, силата и бойният дух на армейците, които крачат след своите бойни знамена, създават чувство на гордост и патриотичен плам у цивилното население. За пръв път след преживените две национални катастрофи се възражда българският дух и воля за национално обединение. Така, денят окончателно се налага като официален празник на армията и храбростта.
Деветосептемврийският преврат води до драстични промени и катаклизми в страната. Политическите събития, свързани с постепенното установяване на еднопартийна власт в лицето на комунистическата партия, водят до отмяна на честването на 6 май като Ден на храбростта и армията. Патриотизмът е заклеймяван като проява на шовинистични, „великобългарски“ идеи, а пропагандата издига интернационалните чувства към братските социалистически страни и особено към Съветския съюз на пиедестал. Националният идеал, свързан с обединение окончателно е забравен, а Българската армия вече е „страж на социализма“ в каква ли не борба – срещу империализма, неоколониализма, враговете на социализма и пр. Основната й роля е да бъде верен съюзник и член на военния съюз на социалистическите държави – Варшавският договор в противовес на НАТО.
Денят на Св. Георги /Гергьовден/ е включен в новата празнична, обредна система на социалистическа България само като Ден на животновъда и по-точно на овчаря. Християнската традиция за принасяне на курбан в чест на Св. Георги, който е покровител и на пастирите, се изразява в организирането на тържества /особено сред селяните-кооператори/. Честват първенците в отглеждането на агнета и овце, въртят се чевермета от кооперативни агнета. Денят официално не е празничен, а новите ритуали постепенно заличават спомена за изначалния смисъл на празника.
След демократичните промени на 10 ноември, 1989 г., на 27 януари, 1990 г. празникът е възстановен като официален, денят е обявен за неработен, а честването му отново е посветено на Българската армия. Така след десетилетия на забрава, Денят на храбростта и армията се отбелязва с тържествени ритуали в присъствието на върховния главнокомандващ – президента на републиката, военният министър, както и представители на висшия църковен клир, официални лица от правителството, парламента, общината, дипломатическия корпус, патриотични сдружения и др., както и множество от граждани и гости на столицата.
С тържествен водосвет, отслужен от Българския патриарх, пред паметника на Незнайния воин, се освещават бойните знамена и се отдава почит на загиналите български войници и офицери във войните за национално освобождение и обединение. Провежда се военен парад, на който наред с марша на курсанти и офицери, е представена съвременната сухопътна техника, а свръхзвукови бойни самолети извършват демонстративни полети в небето на София, като традиционно се провежда и въздушно шоу от най-добрите български летци на бойни самолети над военно-въздушната ни база в Граф Игнатиево. Военни паради се провеждат и в по-големите ни градове, а в средните и висши военни училища, празникът е отбелязван със съответни ритуали и тържества.
