Култура Любопитно

Димитър Димитров: Кулминацията не съществува в българската литература нито в българския живот

Според мен кулминацията е нещо, което не съществува в българската литература. Тя не битува и в българския живот. Посветил съм години на изучаването на историята ни. Винаги ме е впечатлявало, че никой в България не се самоубива. Дори  Хитлер се самоубива. Един от виновниците за Втората балканска война Стоян Данев живее до 1948 година. Възложили са му задачата да пише за сборника „50 години България“. Колко страници има за Балканските войни в тази книга?- Нула! А Данев живее с чиста съвест до 90-годишна възраст“ , сподели журналистът Димитър Димитров на представянето на третата си книга „Светът за българския воин“ в  старата столица. Събитието бе организирано от НВУ „Васил Левски“ и РНБ „П.Р. Славейков“ с подкрепата на Община Велико Търново. Авторът показа част от източниците, от които е черпил информация за луксозното издание.

Третата книга е посветена на Първата световна война. Изданието е триезично- на български, английски и френски. В него са включени извадки от чуждестранната преса, както и литературни откъси от произведения, свързани с темата.  „Трогват ме драматичните сюжети, които у нас липсват. Намерих литературни произведения, посветени на българската история,  от преди Освобождението. Впечатление ми направи„Сватбата на Хайдут Янчо“. Той е действително съществувала личност в Русенско. По време на Кримската война в периода 1853- 55 година много писатели идват в България, за да отразят събитията у нас. Пиер Марен Виктор Ришар дьо Лапрад попада в дома на Хайдут Янчо. Книгата му излиза във Франция през 1863 година и в Браила.  Същата година е преведена на български.  Историята напомня малко на филма „Козият рог“.  Хайдут Янчо се заклева да отмъсти като убие 100  турци. Той реже показалеца на всяка жертва и го пази на наниз. Винаги, когато чувам как се чества Априлското въстание в България, се чудя защо никой не споменава за стотиците хиляди български жени, чиято мъка е била продължителна. Това се е тиражирало непрекъснато в английските медии още по времето на събитията. Близо 200 години по-късно у нас все още не се замисляме за тези факти. За Балканската война също има много интересни романи. Сещам се за Сабята на избавлението. Излиза още 1913-та със снимков материал. Нашите писатели се бавят в отразяването на събитията “ ,  допълни авторът.

На представянето Димитров изрази възмущение от липсата на различни хипотези относно ключови исторически събития от родната история. Той сподели една от версиите за Баташкото клане, според която то е извършено от помаци. „Идеята България да участва във войната на страната на Централните сили не е на царя. Желанието е на народа, а целта Македония. Дори Йосиф Хербст подкрепя този стремеж. При посещението на Джон Рид в България Йосиф Хербст му споделя:“Ние искаме Македония, ако Зулуленд ни даде Македония, ние сме за Зулуленд.А Вардарския фронт? Знае се, че е имало кръвопролития и до там. Никой не обръща внимание на терена“ , обясни Димитров.

Той описва  събитията от Вардарския фронт през 1915 година, позовавайки се на книгите на трима френски офицери. В изданията открива бели страници за цензура.  Споменават се данни за броя на загиналите. При сверка с тези от българските военни доклади авторът намира несъвпадания.“ Така разбрах, че числата не винаги са точни. Те само ни дават ориентировъчната картина. За битката при Каймакчалан  на  Солунския фронт също има сведения на английски и френски кореспонденти. Представянето е повече от драматично. Описани са „телата, които са останали почти като живи от студения планински въздух“. Пратеникът на известното списание „Illustration“ пише: “ Крещя от ужас, когато видя българин полумъртъв, полулуд. Излиза под камарата от трупове. Пълзи към мен, но преди това се спира да целуне някой мъртъв свой другар. „. Пленниците ни са представени  в книгата „Комбат Ориент“, продължи авторът. Повечето от източниците са приложени в книгата. Към тях е добавен  превод на български език.

Освен пленени войници сме имали и дезертьори. Интересно е, че през  1915-16- та  дезертиралите са били повече, отколкото в края на войната. Според сведенията българските дезертирали войници били със здрави ботуши и носели със себе си захар и други провизии„, добави Димитров.

Поредицата „Светът за българския войн“ е последният проект на Димитър Димитров.

Диана Колева

Снимка: „Изток-Запад“