Детският отдел при Регионалната библиотека „П.Р. Славейков“ стартира поредната си интересна инициатива – викторина под надслов „Всичко българско и родно, любя, тача и милея“. На търновци ще им бъдат зададени 12 въпроса за търновски празници и търновски първи прояви в страната. Информация за фактите и събитията са взети от двутомника на Тодорка Недева „Търновски празници 1878-1944 и Търновски делници 1878-1944 година. Всяка седмица ще се задава въпрос с жокери, като отговорите ще бъдат в коментарите на фейсбук страницата на Детския отдел. На лотариен принцип ще се определя вярно посоченият отговор за печеливш на седмицата, който ще има едногодишен абонамент за Регионалната библиотека и всички филиали, предметна награда и сертификат за участие, поясняват от Детския отдел.
Екипът на Детския отдел издирва и доброволци търновци, които да споделят спомени за живота и интересни случки от миналото на старата столица. Недялко Димитров е първият участник в нея. Той разказа във видео за ледените сиропи, пързалките през зимата и банята „Баш- хамам”.
Недялко Николов Димитров роден 1944г. в град В.Търново. По професия е технолог. Той сподели за читателите на детския отдел спомени за Търново от 50-те години на XX век. Дядо му Янко Караиванов е държал фурната срещу Първа мъжка гимназия „Св. Кирил”, през 1952 година мъжката гимназия се преобразува в Пълно средно училище „Кирил и Методий, сега Хуманитарна гимназия ”Св.св. Кирил и Методий”. Другият му дядо Недялко Семерджиев е имал склад за захарни изделия и щанд (барака) за леден сироп на Стария пазар (бившите хали).
Банята Баш-хамам (тур. Главната баня) е била най-голямата баня във Велико Търново в края на османското робство. Тази баня била частна за разлика от другите две по-малки градски бани: т.нар. Средна баня, която имала отделение за мъже и жени и Мостенската, която се намирала при т.нар. Турски мост. И трите бани се намирали в турската махала по течението на река Янтра.
Според преданието банята Баш-Хамам по време на Второто българско царство е била черква посветена на св. Богородица. Каниц дори пише, че по нея имало следи от фрески, без обаче да уточнява какво е било изобразено на тях.
Кремена Крумова – Попова
