На 28 януари писателят умира Стефан Дичев. Той е роден и израсъл във Велико Търново. През 1938 г. завършва гимназия в родния си град, след което следва строително инженерство в Чехия (по това време протекторат Бохемия и Моравия). Завършва право в Юридическия университет на Софийския университет през 1943 г. Има афинитет към политикономическите науки, но след деветосептемврийския преврат се отдава на писателска и редакторска дейност.
Стефан Дичев е директор и един от създателите на поредицата на български език „Световна класика“ на издателството „Народна култура“. В поредицата издава романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“, преди още да е взето решението за пускането му книжния пазар в СССР, след което е уволнен от издателството. От 1962 до 1990 г. е главен редактор на основаното от него младежко списание „Космос“.
Първото му произведение е историческия роман „За свободата“ (1954-1956), излязъл в две части. В „За свободата“ Дичев експериментира с модела на романа-епопея. По този начин, писателят успява да промуши представянето на няколко гледни точки, а за собствената си оценка запазва координиращо-обобщаваща функция.
Дичев отразява Освобождението и пресъздава художествено образите на най-значимите български исторически фигури от този период като Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Христо Иванов-Големия, Найден Геров, Иванчо Хаджипенчович и други.
Стефан Дичев пише „Неуловимият“ – приключенски роман в стила на Емилио Салгари, с който предизвиква обществен скандал (впоследствие филмиран от Вили Цанков).
Произведения на Стефан Дичев са превеждани на английски, немски, руски, испански, френски, италиански, полски, чешки, словашки и други езици.
След десетоноемврийския преврат, Стефан Дичев, подобно на Яна Язова, се захваща със своя Magnum opus – трилогията „Завоевателят на миражите“, която не успява да довърши, посветена на Александър Македонски. Стефан Дичев умира, пишейки третата част на своята трилогия.
Най-известното произведение на Стефан Дичев е екранизираният му роман „Пътят към София“, посветен на 100-годишния юбилей от възстановяването на българската държава.
