В края на месец януари Националният клуб на жените към партия „Демократи за силна България“ депозираха становище в Министерство на правосъдието относно предложените законодателни промени в Закона за защита от домашно насилие. В позицията си дамите посочват своите съображения и притеснения от липсата на практическо приложение на предложените разпоредби с оглед драстичното увеличение на случаите през периода на пандемията Covid-19. „Продължаваме своята активна работа по темата за домашното насилие и продължаваме да настояваме да се въведе цялостен и системен подход за защита и превенция. Още миналата година навсякъде, където имаме общински съветници, направихме питания – в това число и аз към местната власт дали и колко кризисни центрове за домашно насилие има, какви услуги се предлагат, води ли се местна статистика. И действително картинката е доста разнородна, затова казваме, че няма системен подход. Дори и в община Велико Търново, където няма как да не признаем, че социалните услуги наистина са на много високо ниво, няма отделен център само за жертви на домашно насилие. Има за трафик и насилие. Но какво да кажем, като в много общини и дори областни центрове изобщо не се полагат грижи за жертви на домашно насилие. И тук трябва да сме партньори, а не да сме от двете страни. Така или иначе екип от експерти към клуба на жените разработва цялостна стратегия, която наред с предизборната програма ще стане достояние съвсем скоро“, каза пред Общинското радио областният председател на ДСБ Жени Елена Чамуркова.
На въпрос – какво налага промените в някои от текстовете на Закона, приет през 2005 година – Чамуркова отговори: „Много неща, но преди всичко бих казала пандемичното нарастване на случаите на домашно насилие в България особено по време на пандемията и първото затваряне през март миналата година – имам предвид извънредното положение, когато сигналите достигнаха до 80 средно на ден. У нас не се води официална статистика за жертвите. Статистиката се води от кризисни центрове и от горещи телефонни линии. Примерният ръст е между 370 и 500 обаждания на месец. Впрочем това не е само местно явление – статистиката във Франция е изчислила 30% ръст през първия локдаун. Предлага се създаването на Национална комисия за превенция и защита на домашно насилие. Това добре – в комисията обаче се ограничава включването на неправителствени организации само до възможността да участват в заседанията по ред, определен в Правилника за устройството. Ние считаме, че за да се обезпечи ефективното участие на гражданското общество в дейността на комисията, трябва на законово ниво да се регламентират конкретни гаранции за допускане на определени категории НПО-та до участие в заседателния орган. Друга промяна е създаването на Централен регистър за случаите на домашно насилие. Ние намираме това за полезно, по недостатъчно – според нас би следвало да се финансират, подпомагат и осъществяват изследвания на терен, чрез които да се събират данни за случаите на насилие, които не се докладват или не стигат до съд, както и данни за първопричините за домашно насилие. Много важно – при липса на такива изследвания няма да има база за сравнение на данните, предвидени да се събират в Централния регистър“. По нейни думи важна промяна в Наказателния кодекс е предвидената редакция на дефиницията за престъпление, извършено в „условията на домашно насилие“. „С промяната ще отпадне условието насилието да е упражнявано системно. Т.е. вече няма да е нужно да се установяват поне 3 акта на насилие, извършени от едно и също лице срещу една и съща жертва“, отбеляза Елена Чамуркова.
