Световният ден на толерантността е учреден от ООН през 1996 г. Тази ценност на нашето глобално общество е заложена в самата Харта на човешките права и е една от основните за съюза. Днес толерантността изживява огромна криза заради политическите, военните и социалните причини милиони хора да напуснат домовете си в името на по-добър живот. Но тези огромни миграции повдигат както въпроса за отношението ни към тях, така и ни предизвиква сами да потърсим в себе си границите си. Цивилизованият свят трябва да обмисля още по-добре политиката си към зоните на военни конфликти, екстремизъм, тероризъм. Медиите да поемат отговорност за фалшивите новини, манипулацията, която упражняват.
Отвърд големите думи и събития, гръмките речи, толерантността е личен човешки акт. Толерантност не означава да приемаш безрезервно и безкритично, но да оставиш на другите същото право, което изискваш за себе си – да бъдеш приеман за равен човек, да бъдеш изслушан и видян, какъвто си. Там, където политиката не се меси и хора от различни етноси, религия живеят врата до врата, тогава хората живеят добре. Уважават празниците си, традициите си, показват, че чуждите са толкова важни, колкото са и своите.
Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Нея я подпомагат знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта, съвестта и убежденията.
Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност.
Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.
