Култура

Героите на Априлското въстание: Султанът сменя смъртната присъда на Никола Обретенов със заточение

Тази година се навършват 145 години от Априлското въстание. Затова през този месец ще ви запознаем с част от героите, дали живота си за лелеяната българска свобода.

Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга. Във Врачански – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола ОбретеновГеорги Апостолов и Никола Славков.

 

Никола Обретенов е роден на 28 май 1849 г. в град Русе. Семейството е на Тихо Обретенов (заможен и просветен за времето си българин, който е обсъждал „народните български дела“ с Раковски) и на прочутата Тонка Обретенова. Има четирима братя и две сестри. Всичките са неразривно свързани с националноосвободителните борби на българския народ. Братята му Ангел Обретенов и Петър Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. По-малкия му брат Георги е убит като четник в Сливенската чета на Стоил войвода (1876).

На 7 юни 1871 г. Никола Обретенов е поканен от Христо Иванов (Големия), да се включи в революционната борба, като куриер между България и БРЦК в Букурещ. На 29 юни 1871 г. отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на БРЦК Любен Каравелов. Заедно с Димитър Горов от Гюргево разработват нелегален канал Букурещ-Гюргево-Русе, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие, между.

Следвайки разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов основават Русенския частен революционен комитет на ВРО. Учредителното заседание на комитета е на 10 декември 1871 г., в къщата на майка си баба Тонка Обретенова. По-късно в комитета са приети Георги Икономов, Ганчо Карамаждраков, Иларион Драгостинов, Никола Сакиларов, Захари СтояновНикола Табаков и много други.

От 29 април до 4 май 1872 г. е делегат на събранието в Букурещ (участват 25 души, представители на частните революционни комитети от България и Влашко). Приемат новият устав на БРЦК, преизбират Любен Каравелов за председател на комитета в Букурещ, и упълномощават Васил Левски да образува Привременно правителство в Българско, гдето намери за добре.

Към края на юни 1872 г. по разработения нелегален канал, с помощта на баба Тонка Обретенова, Петрана Обретенова, Тодорка Миразчиева и Наталия Каравелова пренасят напечатаните устави, квитанции и други материали, униформата, сабята и пушката на Васил Левски.

През 1873 г. се запознава със Стефан Стамболов, който изразява желание да се включи в борбата като заместник на Васил Левски.

През септември 1875 г. Никола Обретенов и Стоян Заимов, са настанени от Димитър Горов, в една квартира в Гюргево, която наричат „Казармата“. През октомври към тях се присъединяват Панайот Волов, завърналите се от ЦариградГеорги Бенковски и Иваница Данчев, и Христо Караминков. Към края на месец октомври от Букурещ идват Стефан Стамболов и Иларион Драгостинов.

Към средата на ноември 1875 г. е създаден и започва да заседава Гюргевският революционен комитет под председателството на Стефан Стамболов. За секретар е определен Стоян Заимов, а членове са: Панайот Волов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов, Христо Караминков, Георги АпостоловНикола Славков, Георги Бенковски, Георги Икономов, Георги Обретенов и Георги Измирлиев.

На 17 май 1876 г. Никола Обретенов с четата водена от Христо Ботев слиза от парахода „Радецки“ на Козлодуйския бряг, където четниците целувайки родната земя се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова. Участва във всички битки на четата. Непосредствен свидетел е на смъртта на Христо Ботев на 20 май 1876 г.

След един месец изпълнен със сражения, скитане и глад из неприветливата планина, на 17 юни заедно с другарите си Сава ПеневДимитър Тодоров и Стоян Ловчалията са предадени и заловени от потеря в „Балювия хан“ близо до с.Шипково, Троянско.

Съдът в Търново ги осъжда на смърт. Присъдата не е подписаната и осъдените са изпратени в пред извънреден съд в Русе. Отново ги осъждат на смърт чрез обесване. Никола Обретенов и Стоян Заимов са разкарвани из целия град с присъдата, окачена на шията им. По заповед на султана присъдата е заменена с вечно заточение в Мала Азия.

На 2 юли 1876 г. в крепостта Сен Жан Д’Акр се среща с брат си Ангел, заточен 8 години преди това за участието си в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Освободен по силата на капитулациите към Санстефанския мирен договор през 1878 г. и се завръща в освободеното си отечество.

Никола Обретенов активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, а по-късно в народно-либералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. По време на Регентството е околийски управител в Тутракан. През февруари 1887 е назначен за окръжен управител на Силистра, за да се справи със съзаклятието на местните русофили. Уволнява няколко уличени чиновници и интернира част от заподозрените, но не успява да предотврати бунта на офицерите, които го поставят под домашен арест. През 1890 е окръжен управител на Русе.

През 1907 г. е избран за народен представител и кмет на Русе. На 3 юни 1927 г., като член на нарочна комисия установява точното място на гибелта на поета-революционер Христо Ботев, за което е съставен протокол.

Навършил 90-годишна възраст, умира на 10 октомври 1939 г. в Русе, няколко дни преди официалното честване на юбилея му от русенското гражданство.