Любопитно

Генералът, който прости на палачите

Генерал-майор Никола Недев е сред имената на Арката на генералите, пред пети корпус на ВТУ. Бележит военен историк и политик. Вътрешен министър от 1938 до 1940 г., приятел и последовател на Петър Дънов, ген. Недев е сред онези търновци, белязани от забележителна, но и противоречива съдба.

По нов стил е роден на днешния ден – 20 юли 1886 г., в Търново. Бащата му, възрожденски учител, е дългогодишен секретар на двама митрополити. Недев завършва образование в родния град, но се увлича по рисуването и мечтае да учи архитектура. За съжаление скромната бащина заплата, недостатъчна за седемчленното семейство, изобщо не стига за следване в чужбина. А у нас, по това време архитектура няма къде да се учи. Така младият Никола се насочва към модерната тогава военна професия и завършва с отличие Висшето военно училище в София.

Първо е назначен за взводен командир на артилерийски полк в Шумен., след това и в столицата. Воден от стремежа за самоусъвършенстване, Недев кандидатства за елитна европейска академия. През септември 1911 г. печели с отличие конкурсен изпит във Висшата военна академия „Екол д’ьо Гер“ в Брюксел. Жени се, а със съпругата си отпътуват да следват заедно. Той – военно дело, тя – пиано.

Две деца се раждат между двете войни, в които Недев е на фронта. Генералът увековечава в книга подвига на своите полкове през 1921 в „Дойранската епопея –  1915-1918 г.“ – една от най-хубавите книги за героизма и храбростта на българските войници.

След 9-ти септември, първоначално новите политически сили го намират за „родолюбив и хуманен офицер-демократ, описал във военно-историческите си трудове героизма на българския войник по бойните полета за свободата на майка България”. Тази обективна оценка, обаче не е окончателна.

В началото на март 1950 г., агенти на МВР от ДС, печалното отделение „Фашистки организации и бивши хора, нахлуват в дома на бившия си министър и след щателен обиск изземат ордените и медалите, всичките му книги и скъпоценности. Недев е в неизвестност 4 месеца. Близките му го откриват на остров Персин, заедно с останалия елит на българската интелигенция и висше офицерство. Без присъда, лишен от пенсия, подложен на неимоверни физически мъки и страдания, смазан психически и унизен, генералът никога не губи своята вяра и дух.

След три години каторга, болен и изнемощял, Недев е освободен да се прибере, отива в катедралата „Св. Александър Невски“ и моли Всевишния да прости на палачите му. Те не знаели какво вършат.