България въобще не е за инвалиди според художника Владимир Максименко. Той е прикован в инвалидна количка от осем години. Повече от година е парализирано почти цялото му тяло. С много усилия успява да раздвижи ръцете си и да се върне към голямата си страст- рисуването. Разговаряхме за болестта и за отношението към хората със специални нужди. „Мога чистосърдечно да кажа, че инвалидите са омразни за околната среда. Просто пречат на всички. Имам приятели, които ми помагат при необходимост да ида до лечебно заведение. Такива са обстоятелствата. При организирането на последната ми изложба показах по-малко от 1/100 от произведенията ми. Задоволих се с фоайето, защото има само едно стъпало и после ще мога да се движа свободно. Оказа се, че дори това ще е трудно. От пътя до входа на галерията има висок праг. „, допълни Максименко.
Жилищните сгради също не са пригодени за хората с увреждания. „Когато се парализирах, живота ми се преобърна. Първото нещо беше смяната на жилището. Трябваше да го направя, за да мога да излизам поне пред блока. За да се движа из улиците на града, трябва да ангажирам още поне двама човека. От осем години съм като домашен арестант. Стоя вкъщи и само рисуването ме спасява „, разказа художникът.
