Изложбата „Памет за жертвите на „Народния съд“ и комунистическия терор от Велико Търново и региона“ е подредена пред Факултета по изобразително изкуство във Велико Търново. Инициативата е на комитет „Ген. Сава Муткуров“, а поводът е 80-годишнината от издаването на смъртните присъди на 1-ви и 2-ри състав на т.нар „Народен съд“ на 1 февруари 1945г. За първи път жителите и гостите на старата столица ще разберат кои са имената на убитите и безследно изчезналите след 9-ти септември 1944г. от Велико Търново и региона. На изложените пана е поместена още и обща информация за народния съд, списък с имената на жертвите и информация и снимков материал за някои от тях. Това съобщи председателят на комитет „Ген. Сава Муткуров“ Венелин Иванов. Той допълни, че изложбата вече е експонирана пред Факултета по изобразително изкуство от днес. Официалното и откриване ще бъде на 1-ви февруари 2025г. В същия ден ще бъде отслужен и молебен на паметния знак в парк „Дружба“.
273 е броят на хората, убити без съд и присъда и безследно изчезнали в периода септември 1944 г. – май 1945 г, .според 2-годишно проучване, направено от комитет “Ген. Сава Муткуров “ . Това са били главно хора, борили се срещу радикалната дейност на БКП и нейните дейци. Сред тях има военни, адвокати, кметове, представители на местната власт, учители, свещеници и др .Резултатите бяха представени от Венелин Иванов, д-р Емил Врежаков от Регионалния исторически музей и Явор Генов, учител по история в СУ „Георги Измирлиев” – Горна Оряховица.
Д-р Емил Врежаков подчерта, че най-голямото престъпление на Народния съд е разрушаването на българския дух. Това не се ограничава само до физическото унищожение на свещеници, а обхваща и систематичната репресия срещу църквата и православната общност. Много духовници са убити непосредствено след 9 септември, а след това са осъдени задочно от Народния съд. Преследванията на комунистическия режим срещу вярата продължават с години, с цел пълното ѝ изкореняване и елиминирането на духовните водачи на народа. Историкът отбелязва, че последиците от тези действия все още са видими. Той привежда като пример трагичната съдба на свещеника Рафаил Раев, който е бил погребан жив в яма за животински трупове край Стражица, защото е осъдил новата власт за опитите ѝ да раздели народа и да унищожи националните идеали.
Материалите са събирани от Национална библиотека“ Св.св. Кирил и Методий“ – София , Регионален исторически музей – Велико Търново, Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“- Велико Търново, от личната колекция на Венелин Иванов и от интернет.
Той сподели, че сред бъдещите планове на комитета е да се доизгради зелен паметен знак, целящ облагородяването и социализирането на паметния кръст, издигащ се на мястото, където са били извършени екзекуциите в парк “Дружба“ във Велико Търново. Друга тяхна задача е да бъдат инициирани действия за по-обстойно изследване на масовите гробни ями край лясковското село Kозаревец.
„Изложбата, която представяме във Велико Търново, има особено значение, тъй като отново насочва вниманието към един от най-мрачните периоди историята ни. Темата за Народния съд вече не е част от учебните програми, усещането за 1 февруари като ден за почит към жертвите на комунистическите репресии все още не е достатъчно утвърдено в обществото, уточни Явор Генов. Той обяви, че СУ „Георги Измирлиев” – Горна Оряховица и Езикова гимназия „Екзарх Йосиф” в Ловеч организират конкурс на тема „Левият политически радикализъм в периода 1919-1945 г.” . В него могат да се включат ученици от 7 до 12 клас от цялата страна, с реферати или презентации. Творбите им ще бъдат оценявани от научно жури с председател проф. д-р Милко Палангурски от Българска академия на науките.
Пламена Димова
