По традиция, всяка година навръх Петровден българските занаятчии отбелязват своя професионален празник. Символ на вековните традиции в народните занаяти е прословутата улица на занаятите във Велико Търново.
Възрожденско Търново, още в края на 19 в. започва активно са се разраства на запад, а съвсем естествено Самоводската чаршия, запазила и до днес романтиката на тази отминала епоха, се оформя като един нов стопански център за стария град. Тя получава името си, благодарение на самоводските търговци, които в пазарните дни предлагали своята изкусителна земеделска и занаятчийска продуция по черги, послани върху калдъръма. Макар, че не малко беляковски домакини също предлагали своята млечна продукция, сирене и масло, както свидетелстват авторите на книгата „Самоводската чаршия“ – Живка Радева и Катя Митова-Ганева. За кратко време няколко пазара, хана и много занаятчийски дюкяни изпълнили разклоняващите се артерии на чаршията.
Създателят на страницата „Старо търново” Грета Костова-Бабулкова популяризира някои от свидетелствата за атмосферата на Историческата и духовна столица на България от онези години. Ето няколко от тях:
Из „Дунавска България и Балканът”, пътепис на Феликс Каниц от 1871г.
„Въпреки ранната сутрин на чаршията цареше голямо оживление. И
българският гражданин тръгва на работа с първите петли. Селяните от
близката околност мъкнат на малки магарета всевъзможни хранителни стоки, а между тях тичат продавачи на мляко, плодове, дърва, рекламирайки шумно стоката си…”.
Из „Силата на едно изкуство. Битови картини живота на старите
Търновци”, спомен на Иван Йорданов от 1895г.
„Самоводският пазар в турско време, както и в първите дни след нашето освобождение, беше център на търговията в старопрестолния град. Тук самоводчани продаваха своите произведения, като купуваха от околните дюкяни това, от което имаха нужда. На площада се намираха един срещу други и трите тъй известни хана в града: хаджи Давидовият, Йоньовият и хаджи Данисковият… На този площад е бил някога и метохът на Хилендарския манастир… Подир него на улица „Централна” е бил метохът на Рилския манастир, а в негово съседство метосите на търновските манастири „Света Троица” и Преображенският. Най-после тук се редяха един до други и няколко бакалски дюкяни с кръчми отвътре по чисто тактични съображения…; после идеха двете фурни, а нагоре към казанджийския пазар се гушеха стотина малки дюкянчета на обущари, дрехари, цървулджии, кантарджии, тенекеджии, дръндари, бръснари, златари, кафеджии, месари и други. Беше хубав майски ден към 1895 г.. Часовникът на църквата „Св. Никола” удари дванадесет. Еснафите един след други напущаха своите дюкяни и отиваха в съответната на вкуса им кръчма, за да пият ракия за отваряне апетит и да чуят най-новите случки и събития. Тогава още не излизаха ежедневници като сега. Във вътрешната стая на Цанковата кръчма са насядали край масите доста еснафи: едни с очила на очите, други с очила над очите, трети без очила; едни с престилки, други без такива, но всички с вехтички и чисти шаечни дрехи. Повечето от тях са с дебели мустаии, пожълтели от тютюневия дим…”
Из „Търново, градът на висящите градини“ пътепис на Феликс Кох от 1907г.
„Тук има дюкяни за шапки и обувки, и кафенета, където турското кафе се сервира в чашки без дръжки. Има и други дюкяни, които гледат към улиците не с прозорец, ами с две врати. На праговете им цъфти еврейско мушкато, тъй като тези хора изпитват неумерена любов към цветята. Над нас балконите стават все по-богати – прътите с нанизите лук са заменени от изящни ковани железни орнаменти, все още сме сред занаятчиите на Търново. Ето я пекарната с една стена почти напълно отворена към улицата, разкриваща варосаната глинена пещ и пълната с кръгли кафеникави самуни сергия. Следващият дюкян е на сарафина – изключително необходим фактор в живота на Балканите, където в обръщение се намират монетите на толкова много страни…Търново затваря магазините си. Продавачите свалят нанизите от плоски червени сушени колбаси, които са окачени на сергиите подобно на редиците шушулки на акацията… Прибират манната небесна от дюкяните с плодове… Една сграда, подобна на аркада, но без покрив,
подслонява редица дюкяни…”
