Книгата „Предприемачи на Балканите: възрожденската фамилия Кермекчиеви“ на доц. д-р Светла Атанасова ще бъде представена на 24 октомври от 17.30 часа в читалнята на РБ „П.Р. Славейков“ във Велико Търново.
В икономическите и политически мрежи за влияние и въздействие в европейските провинции на Османската империя, от 50-те години на XIX в. участват редица заможни търговци християни. Голяма част от тях са родени в българските земи, но мащабите на стопанската им дейност далеч надхвърлят родните територии и обхващат Балканите, средноевропейските държави и Русия. Натрупали солидни капитали от търговия, държавни концесии, правителствени доставки и кредитиране на фирми и еднолични търговци, те смело се впускат с инвестиции в Новото време. Взаимодействат с правителствените кръгове в Румъния. Поддържат контакти с дипломатическите мисии на Англия, Франция и други държави. Пионерите в сферата на социалното предприемачество от втората половина на XIX в. се явяват движеща сила за развитието на цели селища и региони. Международните им контакти съдействат за промяна на традиционния светоглед, пряко обвързан с новия тип производство, икономически отношения и градска култура.
Историята на мъжете от възрожденската фамилия Кермекчиеви от Търново е потвърждение на горепосочените твърдения. Незаслужено забравени или останали неизвестни до момента поради липсата на писмена и локална памет за тях, тези българи чрез своите стопански, социални и обществени изяви през XIX век оставят ярки следи на Балканите. Образовани, енергични и креативни, българските предприемачи Теодор, Панайот, Петър, Константин и Иван Кермекчиеви успешно взаимодействат с икономическите и политическите елити в българските земи, в столицата на Османската империя и румънските княжества Влашко и Молдова. Нещо повече, някои от тях играят „различни роли” за единодействието с европейските народи в сферата на просвещението, банковото дело и дипломацията.
Безспорно най-изявеният от тях е Петър Кермекчиев – предприемач от европейска величина, политически ангажиран с българските общества в емиграция от 1868 г. до 1881 г., застъпник за национални каузи, участник в официални делегации до владетелите на Велики империи, ерудит който владее няколко езика, филантроп и благодетел за развитието на науката и образованието.
Стремежът за интеграция на Балканите и единодействие на българите с модерните цивилизовани общества явно е кодиран в гените на мъжете от рода Кермекчиеви и вълнува цели три поколения. Хаджи Ненчо Кермекчиев пламенно разпространява Хатихумаюна сред българската общност. Неговите синове Теодор и Петър са активни участници в изградените български общества във Фокшани и Букурещ още от времето на Кримската война, а внукът Асен Кермекчиев полага началото на първата дипломатическа служба на Съединените американски щати у нас.
В монографичното изследване са анализирани документи от личния фонд на Петър х. Ненчов Кермекчиев – постъпили като дарение от Негово Величество цар Симеон II, в Централен държавен архив – София през 2009 г.; документи на Добродетелната дружина, отложени в Български исторически архив – София; кореспонденция на Евлоги Георгиев от Научния архив на Българската академия на науките и ръкописи от личния фонд на Недялко Каранешев в Държавен архив – Велико Търново. Привлечени са научни публикации на съвременни автори, които са свързани предимно с Петър Кермекчиев или важните политически и икономически събития с негово участие.
Доц. д-р Светла Атанасова – Регионален исторически музей
