Всеки осми българин може да напусне страната и да се премести за постоянно в чужбина. За 11,9% от хората в страната на възраст между 15 и 74 години е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в чужбина. Това показват резултатите от паралелно изследване за “Миграция и миграционно поведение”, което е направено заедно с преброяването на населението през 2021 г., обявиха от Националния статистически институт.
Населението на страната е 6,519 млн. души, показа последното преброяване. Това означава, че над 775 хил. души може да емигрират и да се преместят за постоянно в чужбина. В сравнение с предходното преброяване през 2011 г. се увеличава делът на потенциалните преселници както сред мъжете (от 7,7% на 12,9%), така и сред жените (от 6,2% на 10,9%).
Като цяло сред младите хора се увеличава нагласата за емиграция в чужбина, показват данните на НСИ. Емигрирането на млади хора от страната води до намаляване на раждаемостта. В бъдеще това би могло да окаже негативно влияние върху броя и застаряването на населението в нашата страна.
Потенциалните преселници са най-много във възрастовата група 20-29 години, показват данните на НСИ. 23,4% от хората в тази възрастова група, или всеки четвърти млад човек, може да се премести за постоянно в чужбина. На следващо място са младежите на възраст 15-19 години, като 21,3% от тях може да се преселят в друга държава. Немалък е и делът на потенциалните преселници и сред хората на възраст 30-39 години (17,3%). С напредване на възрастта делът на хората, които са готови да емигрират, намалява.
Икономическият фактор е водещ по отношение на причините за заминаване в чужбина на потенциалните преселници. Повече от половината от тях (57,5%) отговарят, че основната причина за заминаването им е да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт. Да получават по-високи доходи (да спестят пари) е причината за 21,9% от хората да искат да напуснат страната, а за 4,7% – за да се реализират професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3,2% от потенциалните преселници на възраст 15-74 години. Това означава, че останалите биха останали, ако доходите и стандартът на живот в страната са по-високи.
Промяната на местоживеенето от страната в чужбина може да се осъществи още тази година за 13,9% от хората, за които е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в друга страна, а за 37% от тях – това може да стане през следващите две-три години. В по-далечно бъдеще (следващите 3-5 години) може да се преселят 49,1% от включените в групата на потенциалните преселници.
Освен хората, които са готови да напуснат завинаги страната, има много, които смятат да отидат да работят в чужбина за дълъг период от време (над една година), но след това да се завърнат. Такива потенциални трудови мигранти са 3,3% от хората, сред които преобладават мъжете (3,8%). В сравнение с 2011 г. тази група намалява и за двата пола.
Това означава, че хората, които искат да работят продължително време в чужбина, но след това да се върнат в страната, намалява. Много повече са тези, които, ако намерят работа зад граница, са готови да останат там за постоянно.
Много или донякъде вероятно е да отидат в чужбина да работят или учат за няколко месеца, но за не повече от една година, 4,7% от населението на възраст 15-74 години, показва анкетата на НСИ.
Има съществени различия в нагласите за пътуване в чужбина в зависимост от степента на образование на хората. За високообразованите е значително по-вероятно през следващите няколко години да пътуват в чужбина като туристи – 33,6% от хората с висше образование и 17,4% от тези със средно. Въпреки това, именно сред най-образованите е най-голям делът на тези, които може да се преместят в чужбина за постоянно.
Сред хората с начално и основно образование по-голям е делът на тези, които биха се преместили за постоянно в чужбина, от тези, които биха пътували само като туристи. Делът на трудовите емигранти (които смятат да работят в чужбина повече от година) е най-голям сред хората с начално и по-ниско образование (4,5% от тях).
