Специалистите свързват появата на най-ранното селище на съвременния град Велико Търново с експанзията на праисторическото население от Тракия и Балкана към долния басейн на Дунав, която съвпада с последните заселници на неолитно Самоводене. Ако се доверим на идеята, че сме открили всички елементи от пъзела на праисторическата древност – то със сигурност
вече знаем кой е „най-старият търновски квартал”.
Или поне този, който е бил населен няколко хилядолетия преди останалите.
В местността Качица са открити най-ранните градежи, завещани от предците ни от незапомнени времена. Контурите на тези зидове са надживели десетки хиляди човешки животи, устояли са на разрухата и превратностите на времето, дори на природните катаклизми. Надскочили са епохи, с техните герои и империи, вярвания и политики, за да бъдат разкрити за нас през 70-те години на миналия век. За съжаление – при спасителни разкопки.
Такива са провеждани без прекъсване от 1972 до 1979 г. Бързо трябвало да се действа, защото народната власт имала подробен план, който не допускал възможността на крайградските терени да са съществували и други цивилизации. Народната власт по начало не вярва, че преди нея свят е съществувал.
Фабрики трябвало да издигнат мощни комини върху древните градежи, в тях трудоваци с мокрите си потници и морни мищци трябвало да градят социализма – онзи единствен съвършен строй, който ще пребъде навеки. Жалко е, когато идеолозите забравят, че само времето казва последна дума.
Народната власт изринала до земята най-древните доказателства за човешко присъствие в Търново,
онези които го нареждат сред най-старите градове в света. Върху разрушените артефакти, издигнала стоманено-бетонните туловища Завода за телферни електодвигатели, ТПК „Масив” ДАТ – В. Търново и Отоплителната централа. Ни една табелка не посочва, че някога на това място е имало безценни ценности. На властта това ѝ било нужно – това и направила, макар всяка власт да знае, че няма нищо вечно. Че ще дойде ден фабриките да се сринат на прах и пепел. Е че градежите под тях – уви, няма да възкръснат.
Проучвана е и неолитна яма, унищожена при строителството на шосето за кв. Чолаковци. Там са открити материали, идентични на тези от местността Клисе баир в землището на с. Шемшево. От намереното става ясно, че в някои от тези древни селца живот е кипял повече от 1000 г. Става ясно, че най-често смъртта им идела в пламъците на спонтанни пожари.
Най-големите жилища от този период са по-скромни от откритите им предшественици в Самоводене – с дължина 8,5 м и широчина 5,5 м. В Клисе баир, която отстои на 1,5км от къснохалколитното селище в Качица е съществувало подобно на унищоженото в Качица селце. То също е издигнато на висока тераса, в следствие на което двете поселения са имали
ясна видимост едно към друго и възможност да комуникират директно,
от разстояние. Медни игли и 30-ина фино изработени стрели са сред най-интересните артефакти, открити на терен. Изследователят Е. Черних изказва предположение, че медта за тези игли е доставена от старозагорското находище Ай Бунар, а самите образци са едновременни с находките от културата Караново 6. Това е достатъчно предизвикателство за нас да подложим на ревизия визията си за праисторическите хора. Облечени в кожи и въоръжени с камъни – тези хора навярно са търгували с други хора, на повече от 100 км. И днес е ясно, че за да има търговия – са нужни безопасни пътища.
Конусовиден съд с неясно предназначение и глинено гърне с черни зигзагообразни линии са други от любопитните експонати на тази изгубена култура.
По същото време живот кипи и в пещерите около Преображенския манастир, които и днес предлагат прохладен и приятен климат през лятото, както и постоянна температура от около 15 градуса през зимата. Там има дори по-стари следи от праисторическия човек от Качица, но няма градежи. От друга страна – и в Търново вече няма.
Керамика с графитени орнаменти от периода е откривана при разкопки през 1975 и 1982 г. Сондажни проучвания в централната част на Трапезица провокират изследователя Н. Ангелов да предположи, че хълмът е обитаван още в края на медно-каменната епоха, а пък съседният Царевец е заселен едва в края на бронзовата епоха.
