Най-новата си книга „Объркани в свободата” представи във Велико Търново известният писател Владимир Зарев. Представянето й, както и на други негови исторически романи бе в рамките на XXI национална научна конференция „Библиотеки – четене – комуникации”, чийто домакин бе Регионална библиотека „П.Р.Славейков”.
В творбата се преплитат две сюжетни линии, казва авторът.
„Едната разказва за пандемията, за това, което ни причини тя. Тя ни вкара в едно непрестанно насилие над страха, че всеки от нас може да се разболее и да изгуби близък. Второ, това е насилието над неизвестността. Никой в онези години не знаеше какво и кога ще му се случи. Трето, това е насилието на несвободата. Това бе принудително равенство. Да се подчиняваме на едни и същи правила, да носим маски. А несвободата е форма на посредственост. А човешката свобода е форма на различие. И това ни беше взето. И това бе за целия свет, не само у нас. Опасенията, че тази пандемия е в някакъв смисъл непобедима. Втората сюжетна линия е от 1847 година, когато се състои т.нар. Фераро-флорентинската уния, последният опит да се обединят православието и католицизма. Преплита се и проблемът за исихазма. В края на XIV век – началото на XV век възниква. Той обхваща и България. Безценно духовно учение, водещо до съвършенство. Двете сюжетни линии ги обединяват проблемите за свободата, властта и съвършенството. Съвършен е Бог и затова той е абсолютно свободен. Човекът не може да бъде съвършен”, обяснява мъдро Зарев.
По-смирени в свободата си е посланието на книгата. Но и свободата не може да бъде безкрайна. Безграничната свобода е форма на насилие. Тиранинът, свръх богатият, политикът, те са с безгранична на свобода.
„Но тяхната свобода е насилие над нас. Нужно е всеки да потърси себе си и смисъла на собствената си свобода. Много хора се умориха в тази борба на несправедливостта. Умората е и от този непрекъснат избор, който не води до никакъв резултати и нищо позитивно. Има един единствен изход за България – да се намерят тези личности, които да поведат страната, с идеята за някаква всеобщност, бъдещност, обединение на всички хора, да тръгнем в една посока. Трябват хора, които да носят идеите на Левски, неговата морална и духовна чистота. Това се е случвало и преди на българския народ, да има своите „звездни“ мигове. Ако не излъчи този елит, да се пребори с корупцията и тази прогнилост, която пропива цялото ни общество от горе до долу, българският народ ще изчезне”, допълва известният български писател.
Казва, че всяка сутрин се моли на свети Иван Рилски, закрилника на българския народ, да ни запази.
„Защото българският народ се топи и изчезва. Прогонени от България са хората не само икономически. Сякаш българският народ е наказан с две неща. Като че ли винаги да започваме отначало. Това е вината на политиците, че считат, че от тях започва всичко още при смяната им. И второто, че непрекъснато оцеляваме. Непрестанно се бори народът да оцелее, а това уморява безкрайно”, тъжно обобщава Владимир Зарев.
Кремена Крумова – Попова
