Книгата на известния историк и общественик Елена Мачковска за нейния баща Ненчо Нейков със заглавие „Моята истина. Животопис. Библиография” бе представена в Младежкия дом в старата столица пред пълна с близки, приятели и колеги на автора й зала. Акцент в срещата бе интересна презентация със снимков материал, илюстрираща житейския и професионалния път на Ненчо Нейков.
Той е роден в Севлиево през 1925 година, но животът му отрежда място във Велико Търново, където оставя сериозна следа в обществения живот на града.
„ Баща ми е журналист, отговорен секретар и зам.-гл. редактор на в-к „Борба” (1 септ. 1954 – 1 март 1961 г.), организационен секретар в Градския комитет на БКП, зам.-кмет в Градския общински народен съвет във Велико Търново, „пазител на държавната тайна” в Окръжния народен съвет, общественик, публицист, незаменим оратор…
В книгата е показана част от историята на „Борба”. А богатият снимков материал допълва успешно разказа за хората, работили и оставили следа в живота на редакцията. Благодаря на Петранка Димитрова, обогатила образа на баща ми като колега журналист и допринесла за достоверността на книгата! Чудесното полиграфическо изделие, графичният дизайн и висококачественият печат са дело на инж. Атанас Върбанов, управител на издателство „Медиатех“ в Плевен“, сподели Елена Мачковска.
Висока оценка за труда й дадоха издателят инж. Атанас Върбанов, Станка Палазова, журналистите Борислав Костов и Михаил Михалев, приятели на семейството, колеги. Рецензия за „Моята истина” от журналиста Иван Тодоров е поместена на сайта на Съюза на българските журналисти на 4 март 2024 г. В нея той коментира „ …Изданието е увличащ разказ на дъщерята на Ненчо Нейков – Елена Мачковска, за баща й. Поводът – приближаващият век от рождението му. И следва житейската хронология…
Като „празник за духовната памет на Търново“ квалифицира книгата известният журналист с великотърновски корени и още: „Не мислете, че справочните страници са скучна фактология. Много труд са стрували на Елена Мачковска справките. Но от бележките „под линия“ внимателният читател ще научи любопитна информация за Държавното индустриално предприятие (ДИП) „Васил Мавриков“, за Бирената фабрика „Балкан“, за севлиевската „Идеал Стандарт“(„Видима“), за Държавния машиностроителен завод (ДМЗ) „Червена звезда“ – Дебелец, за Захарните заводи в Горна Оряховица…И за миналото им, и за днешния им хал.
За мен най-майсторски са страниците, които разказват за огорченията, причинени от колеги с власт след напускането на Ненчо Нейков на редакцията на „Борба“. Но най-вече: за раждането на вестника по един вече забравен начин. Истинската класика – с линотипите, с метранпажите, с пресите, с дъха на рулоните с хартия и на печатарско мастило.
Естествено е да е тъй – Ненчо Нейков тръгнал от словослагателството, съпругата му и тя цял живот вадела хляба си със същия занаят и тая обич към бувите се просмукала през годините и у дъщерята. И я е вдъхновявала при писането.
…Голяма сила е паметта. И нейните истински, почтени хронисти са като някогашните монаси, обагряли с перата си със своите приписки снежните странични полета на богослужебните книги. Пишели за едно или друго. Хубаво или лошо. Весело или тъжно. Водени от девиза – да се знае и помни!
С „Моите спомени“ Елена Мачковска се нарежда на лично място до тези люде. Малко са били те винаги, но добре е, че все пак ги има…
Прочетете „Моите спомени“!“, завършва рецензията си за книгата Иван Тодоров на сайта на Съюза на българските журналисти.
За да стане луксозното четиво факт, авторката използва документи от Държавния архив, съдейства й Регионалната библиотека „П.Р. Славейков“, черпи факти от семейния архив, като използва предимно снимки от работната среда на баща си, събира разкази на хора от неговото професионално обкръжение.
А в друга професионална рецензия – на твореца, приятел и колега, както го представя Елена Мачковска, Живодар Душков, четем:
„… Книгата е снабдена с множество обяснителни бележки, което означава, че Елена Мачковска я е адресирала и към по-младата читателска публика, лишена от знания за исторически събития, личности, факти… Авторката деликатно подсказва, че пристъпила към написването й, водена от желанието Ненчо-Нейковите деца, внуци, правнуци и праправнуци да знаят и не забравят своите корени. Всъщност четивото е адресирано за много-по-широк кръг от читатели, понеже животът на героя е тясно обвързан с обществените процеси, течащи в съответните години.
Книгата „Моята истина. Ненчо Нейков. Животопис. Библиография“ излиза по повод 100-годишнината на Н. Нейков (2025 година). За мен тя е своеобразен изпълнен „синовен дълг“ от страна на дъщерята. Но в същото време книгата ни кара да се замислим за Истината, която в наши дни е дефицитна… Която се изопачава… Която се премълчава… И може би затова ми идва наум мисълта на американския публицист Хенри Луйс Менкън „Трудно е да повярваш, че човек казва истината, когато ти на негово място би излъгал“.
Книгата „Моите спомени“ е поредна за Елена Мачковска, която заслужено бе поздравена от своите почитатели.
