Съд

Великотърновският окръжен съд отхвърли иск на Петко Стрелеца за 1 милион лева

Великотърновският окръжен съд отхвърли като неоснователни и недоказани, предявените от Петко С. П. искове против Прокуратурата на Р България, ВСС и Р България, представлявана от Министерство на финансите.

Производство по гр. д. №683 от 2018 е образувано по искова молба от Петко С. П., с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди срещу съответните институции за солидарното заплащане на 1 000 000 лв, ведно с мораторната лихва за забавяне в размер на 964860 лв. Съдът намира предявените от ищеца искове за допустими, но по същество – за неоснователни и недоказани.

В исковата си молба ищецът твърди, че е станал жертва на незаконни действия на Прокуратурата  и подчинената й Полиция, че е бил преследван като най-големия престъпник и терорист, че се е чувствал заплашен, че ще го вкарат насилствено и престъпно в лудницата, че е бил принуден да стои постоянно вкъщи през целия процесен период от почти 4 години преди датата 14.03.2014 г., т.е. му е бил наложен незаконен домашен арест – незаконно лишаване от свобода. В мотивите си Съдът посочва, че посещенията от страна на служителите на МВР на адреса на ищеца, връчването на призовки и извършването на разпити на Петко С. П. са били извършени съобразно и в изпълнение на техните служебни задължения и във връзка с депозираните многобройни жалби и сигнали както от страна на ищеца и неговата майка, така и от страна на техните съседи срещу тях. Извършените посещения от служители на МВР в дома на П. са били инициирани в голямата си част от самия него, като служителите са действали законосъобразно и в съответствие със задълженията, вменени на органите на реда.

В исковата си молба Петко С. П. излага твърдения за вреди, причинени от „подчинената на прокуратурата полиция“. Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР държавните служители – полицейски органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението са служители на МВР и Прокуратурата на Р България не се явява работодател или възложител на работата на служителите на МВР. Това изключва отговорността на Прокуратурата на Р България за непозволено увреждане, причинено от действия на полицаи, дори и да бяха установени неправомерни действия на същите, каквито в настоящия случай не са установени. Ищецът е насочил иска си срещу Прокуратурата на Р България, тъй като „не е извършила своите задължения да ревизира и контролира работата на своята подчинена Прокуратура, от незаконните действия, на която ищецът търпи вреди“. Съдът намира, че по делото не са представени никакви доказателства, установяващи незаконни действия от страна на прокурор при Районна прокуратура – Горна Оряховица.

В исковата молба са изложени твърдения и за завеждане на настоящия иск срещу Държавата чрез Министерство на финансите, тъй като тя е предоставила властнически правомощия на Прокуратурата. Държавата обаче не носи отговорност, тъй като правомощията на прокуратурата произтичат по силата на Конституцията на Р. Б. (чл. 127 от КРБ) и Закона за съдебната власт (Глава Шеста от ЗСВ). Ищецът твърди, че Държавата носи отговорност, тъй като имала споделена компетентност с Европейския съюз да осигури пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което не е сторено. Съдът счита, че от приложените по делото доказателства не  е установено ограничаване на правата и свободите на ищеца от която и да е държавна институция.

Петко С. П. претендира ВСС да бъде осъден по предявения иск, тъй като той не е изпълнил вменените му задължения по силата на ЗСВ да назначава прокурори при стриктно съблюдаване на нравствените и професионални качества. Според ищецът ВСС не е извършил необходимия контрол над дейността на прокуратурата и носи отговорност като работодател на прокурорите. Съдът подчертава, че съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното представлява умишлено престъпление от общ характер. Щом по отношение на прекия извършител на съответните действия не може да се ангажира отговорност, то на още по-голямо основание обективната отговорност в лицето на възложителя на работата, също не може да бъде ангажирана.

Според Съдът предявените искове срещу Прокуратурата на Р България, Висшия съдебен съвет и Държавата чрез Министерство на финансите следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Петко С. П. е осъден да заплати за юрисконсултско възнаграждения по 100 лева на Прокуратурата на Р България и Държавата чрез Министерство на финансите и 450 лева на ВСС.

Решението на Окръжния съд във Велико Търново подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.