Повече от 30 участници събра годишната национална научна конференция на великотърновския клон на Съюза на учените в България. Тя бе посветена на 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски и 180 години от рождението на Климент Браницки и Търновски (Васил Друмев). Поради извънредната обстановка и въведените противоепидемични мерки конференцията се проведе онлайн. В нея се представиха специалисти от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, СУ „Св. Климент Охридски“, филиалите на БАН в старата столица, преподаватели от НВУ „Васил Левски“, по традиция участваха учени от различни направления. Във форума се включи и проф. Лилия Циганенко от Измаилския държавен хуманитарен университет в Украйна.
Встъпително слово за двете важни годишнини направи проф. д-р Петко Ст. Петков – председател на великотърновския клон на Съюза на учените в България. Доц. д-р Марко Златев от НВУ изнесе интересни факти по повод 1210 години от сражението при Върбишкия проход. А доц. д-р Мирко Робов, НАИМ-БАН представи нови данни за градоустройствената специфика на Трапезица. За (Не)познатия Иларион Драгостинов пред участниците в конференцията говори доц. д-р Светла Атанасова от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Неговият заместник-директор д-р Миглена Петкова представи монографията – Ново ходене на Румaня. Гурбетчийските чети на момите-жътварки от Килифаревския район. „Разказаната идентичност. Селищната памет на балканджиите от Килифаревския район в разкази, предания и легенди“. А колегата им гл. ас. д-р Пламен Събев коментира съвременното състояние на търновския храм „Св. св. Константин и Елена“.
Преподавателят в ПГТ „Д-р Васил Берон“ във Велико Търново – Евгени Коев, представи „ Етапи на антропогенизация на карстовия ландшафт в района на Ивановските скални манастири (опит за пространствено-времева възстановка на процесите на усвояване и преобразуване на пещерните форми на релефа в Ивановското Поломие)“. А Паскал Пиперков, ИМИ-БАН, разказа за маршрута на Светия път и неговите варианти (доработки през 2021 г.).
„Великотърновският клон като един от първите, създадени през 60-те години на миналия век, е с над 100 членове, малко под 150. Техният брой се мени, защото някои от учените напускат работните си места в клоновете на БАН или университетите, идват други. Хубавото е, че на всяко заседание приемаме нови членове и това обикновено са млади колеги. Имаме десет секции в най-различни направления и сме един от стожерите на тази стара и засега устойчива организация на учените в България“, сподели проф. д-р Петко Ст. Петков.
