Великотърновската фондация „Миролюбие“ обяви официално, че стартира националната си кампания „Mini hero“, под надслов „А ти кого вдъхнови днес“. Целта й е да повдигне духа и самочувствието на българските деца, а основният инструмент за това са 12 книжки. Те са посветени на българи, променили с изобретенията си или действията си света. В тях на достъпен и ясен език са разказани вдъхновяващите им истории.
Първата детска книжка е посветена на Майстор Колю Фичето, а поводът е 225 години от рождението му. Нарича се „Ние, децата на майсторите“. Националната кауза на фондация „Миролюбие“ е подкрепена от актрисата Елена Петрова и журналистът и тв водещ Ники Кънчев, участници в различни кампании за деца. Освен тях днес във Велико Търново бяха и Константин Фичев, един от най-изявените наследници на Майстор Колю Фичето и Мариана Пеевска, автор на всички детски книжки.
Тиражът е в 2 000 броя. Първите 100 книжки вече са закупени от сдружение „Захари Стоянов“ и ще бъдат дарени на българската общност в Албания. Следващите броеве на детските книжки на фондация „Милосърдие“ ще разказват за Джон Атанасов, Асен Йорданов, Петър Петров и др.
Първи за новата книжка „Ние, децата на майсторите“ научиха малчуганите в двете предучилищни групи на ДГ „Здравец“ във Велико Търново. Откъси от нея четоха акрисата Елена Петрова и водещият Ники Кънчев.
Колю Фичето е роден в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 г. Едва 5-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 14-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строеж на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 г. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф.
През периода 1837-1840 г. Колю Фичето работи с брациговци в Тракия, Одрин и Истанбул и овладява архитектурните възрожденски похвати и бароковия стил, проникнал от Италия и Далмация.
Майсторът се връща отново в Търново и през 50-те и 60-те години на ХІХ век строи едни от най-хубавите си сгради и църкви там: Къщата с маймунката (1848), Ханът на Хаджи Минчо Цачев (1850), Ханът на Хаджи Николи (1858), Църквата “Св. Спас” (1859), църквата „Св. св. Кирил и Методий” (1861), камбанариите на Преображенския (1861) и на Плаковския манастир (1865) и др. В периода 1865-1867 строи уникалната църква „Св. Троица” в Свищов – изключителен образец на българското възраждане. В Дряново Колю Фичето строи църквата “Св.Никола” (1852), Попикономовата къща (1858) и мостът на Боюв яз (1861).
Около 1856 г. Колю Фичето се запознава с Мидхат паша и става негов съветник по строителните и архитектурни въпроси. През 1865–1867 г. изгражда моста над р. Янтра при Бяла, след като е предпочетен пред дипломирания инженер чужденец. Мостът на Бяла по това време е едно от най-красивите и монументални съоръжения на Балканите по оценката на Феликс Каниц. За него Колю Фичето получава ордена “Меджидие”, 50 х. гроша и парцел в Търново.
През 70-те години на XIX век, въпреки напредналата си възраст Колю Фичето проектира и строи едни от най-мащабните си проекти – Конака във Велико Търново (1873-1874) и Покрития мост в Ловеч (1872-1874).
Като майстор и архитект Никола Фичев се отличава с изящните си леки конструкции и елементи с тъй наречената „фичевска кобилица”. В сградите си въвежда барокови черти и собствен стил – колонки, еркери и каменни релефи с народна символика: нимфи, грифони, лъвове, орли и други фигури с възрожденската знаковост. Със своя монументален стил и извисеност на храмовете и камбанариите изразява порива на българите към свобода, независимост и духовен напредък.
След Освобождението Никола Фичев е назначен за градски архитект в Търново и извършва строителни експертизи и надзор.
Почива през 1881 г. в Търново, където днес в парк „Дружба“ се намира гробът му. Оригиналният кръст е в окръжния исторически музей „Конака“. Българският генерал Иван Фичев му е внук.
